Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Есар понечи да се извърне, но Елида изстреля:
- Къде е Майев?
Есар я стрелна през рамо и впери разширени очи в нея.
- Държи в плен Елин Дивия огън - пророни елфата.
Елида си замълча, но Есар додаде:
- Това е била... това е била силата, която усетихме онази нощ. - Есар пристъпи към Елида и хвана ръцете ѝ. - Не знам накъде е заминала Майев преди няколко дни. Не обяви пътуването си публично и не взе никого със себе си. Често ѝ служа, кара ме да... Няма значение. Важното е, че Майев я няма в момента. Но не знам кога ще се върне.
Облекчението наново заплаши да събори Елида на земята. Явно боговете още не ги бяха изоставили.
Ала ако Майев бе взела Елин със себе си до аванпоста, където бяха излъгали, че държат валгския принц...
Елида стисна топлите, сухи ръце на Есар.
- Знае ли сестра ти къде точно пребивава Каирн в лагера?
Разговаряха дълги минути, цял час. Есар я остави за малко и след това се върна със сестра си Дресенда. И трите съставиха свой план в онази тясна уличка.
След като Елида разказа на Роуан, Лоркан и Гавриел какво е научила, всички се умълчаха от изумление.
- Точно преди зазоряване - повтори Елида. - Дресенда каза, че стражата на източния лагер е най-слаба призори. Тя ще отвлече вниманието на лостовите. Това е единственият ни шанс да се промъкнем.
Роуан се взираше в гората, сякаш виждаше разположението на лагера и изграждаше маршрута си за влизане и излизане.
- Но не е потвърдила, че Елин е в шатрата на Каирн - предупреди ги Гавриел. - Може да е е Майев.
- Ще поемем и този риск - отсече Роуан.
Риск, който навярно бе трябвало да предвидят още от самото начало.
Елида надникна към Лоркан, който мълчеше през цялото време. Макар че неговата любовница им беше помогнала, и то вероятно водена от самата Анийт. Или поне от мириса по дрехите на Елида.
- Според теб можем ли да ѝ се доверим? - попита го тя, нищо че знаеше отговора.
Той извърна тъмните си очи към нея.
- Да, въпреки че не проумявам защо се занимава с нас.
- Защото е добра елфа - отговори Роуан. Елида вирна въпросително вежда и той поясни: - Есар дойде в Мъглив рид тази пролет. Запозна се с Елин. - Той отправи остър поглед към Лоркан. - И ме помоли да ти изпратя много поздрави.
Елида не бе разчела тъга по загубен любим върху лицето на Есар, но елфата определено беше красива. И умна. И добросърдечна. А Лоркан я беше зарязал.
Гавриел се намеси:
- Ако решим да проникнем в източния лагер, трябва още сега да измислим план на действие. На километри оттук е.
Роуан пак впери взор в далечния лагер.
- Ако обмисляш да отлетиш сам - изръмжа му Лоркан, - ще си платиш скъпо за глупостта, при това заслужено. - Роуан му се озъби, но Лоркан продължи: - Влизаме заедно. Излизаме заедно.
Елида кимна, поне този път бе съгласна с него. Лоркан като че ли се скова от изненада.
Роуан явно стигна до същото заключение, защото клекна и заби ножа си в покритата с мъх земя.
- Това е шатрата на Каирн - посочи кинжала си и докопа някаква паднала наблизо шишарка. - Това е южният вход към лагера.
И се заеха да кроят стратегията си.
***
Роуан се бе отделил от спътниците си преди час, изпращайки ги по позициите им.
В крайна сметка нямаше да влязат и излязат заедно.
Той щеше да проникне в източния лагер през южния му вход. Гавриел и Лоркан щяха да чакат сигнала му до източния вход, скрити в гората отвъд тревистите хълмове от онази страна на лагера. Готови да сеят смърт, когато Роуан изпратеше към тях магическата си мълния, отклонявайки вражеските войници натам, докато той самият издирваше Елин.
Елида щеше да ги чака по-навътре в гората. И да избяга, ако нещо се объркаше.
Тя възрази, естествено, но дори Гавриел ѝ напомни, че е простосмъртна. Необучена. А и помощта ѝ днес... Роуан не намираше думи да изкаже благодарността си за постъпката ѝ. За неочакваната съюзница, която бе открила.
Той вярваше на Есар. Елфата никога не бе подкрепяла Майев, най-открито им бе заявила, че не ѝ служи с желание и гордост. Но в последните часове преди съмване, когато планът им толкова лесно можеше да пропадне...
Майев я нямаше. Поне в това им беше потръгнало.
Роуан се позадържа на един от стръмните хълмове над южния вход към лагера. Гората предлагаше добро укритие от стражите, а и вятърът отнасяше мириса му настрана от тях.
Военният лагер се стелеше по тревистото източно поле под хълма.
Елин трябваше да е някъде там.
Ако бяха стигнали толкова близо, но се окажеше, че Майев е заподозряла нещо, отвеждайки Елин със себе си към аванпоста...
Роуан се помъчи да изтласка тежестта в гърдите си. Връзката му с Елин дремеше притъмняла. Не загатваше, че вречената му е близо.