Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Есар не бе предполагала, че Елин е тук, докато Елида не ѝ беше споделила. Дали изобщо някой знаеше? Как трябваше да я е скрила Майев?
Ако утре не намереха Елин в лагера, щяха да намерят поне Каирн. И да му изтръгнат някои отговори. Да му отмъстят за стореното...
Роуан прогони мисълта. Не биваше да разсъждава какво ѝ бе сторил.
Можеше да го остави за утре, когато срещнеше Каирн. За да му се отплати за всеки миг на болка.
Звездите над него блестяха ярко и макар че Мала само веднъж му се бе явила призори, в планинското подножие отвъд същия този град, въпреки че беше просто причудливо, могъщо същество от друг свят, той отпрати молитва към нея.
Първия път ѝ се беше помолил да пази Елин от Майев, когато влизаха в Доранел, да ѝ даде сила, да я води по верните пътища и да ѝ позволи да си тръгне жива. Помолил я беше да не го разделя с Елин, с възлюбената му. Богинята се бе появила като слънчев лъч на фона на младата зора, ала Роуан беше усетил усмивката ѝ.
Тази вечер отново ѝ се помоли под студения огън на звездите.
Повей на вятъра отнесе молитвата му към тях, към пълната луна, посребрила лагера, реката и планините.
Беше сял смърт по целия свят, беше тръгвал на война и се бе завръщал след безчет перипетии. Но въпреки всичко, въпреки гнева и отчаянието, и леда, в който бе обгърнал сърцето си, беше съумял да намери Елин. Всеки хоризонт, към който векове наред отправяше поглед, забравил що е покой, всички планини и океани, които бе тръпнал да покори... Винаги го бе водила Елин, онзи безмълвен зов на свещената им връзка, дори когато не го усещаше.
Заедно бяха извървели тъмния път обратно към светлината. И този път нямаше да свърши тук.
24
Крочанките не ѝ обръщаха внимание. Нито на Тринайсетте. Неколцина дръзнаха да изсъскат по някоя обида насреща им, но Манон усмиряваше подчинените си само с поглед.
Крочанките останаха в лагера още седмица, за да се погрижат за ранените, а Манон и Тринайсетте останаха с тях, низвергнати и презирани.
- Какво е това място? - Манон попита Гленис, като я намери да лъска дръжката на една метла със златни халки край огъня.
Две други вещици лежаха на пелерина недалеч от нея. Значи в този лагер главатарката сама си вършеше мръсната работа.
- Древен лагер, един от най-старите на клана ни. - Възлестите пръсти на старицата хвърчаха по дръжката на метлата. - Всяко от седемте Велики огнища си има огън тук. И не само те. - Наистина огньовете из лагера бяха доста повече от седем. - Беше сборище след войната, а оттогава се превърна в място, където младите ни вещици достигат зрялост. Това е ритуал, насърчаван през годините. Пращаме ги в Пустошта за няколко седмици, където ловуват и оцеляват само с метла и нож. Ние ги чакаме тук.
- Знаеш ли какъв е нашият ритуал за съзряване? - попита тихо Манон.
Лицето на Гленис се обтегна.
- Знам. Всички знаем.
От кое ли огнище беше вещицата, която бе убила на шестнайсет? Какво ли бе направила баба ѝ с крочанското сърце, което върна в кутия в крепостта на Черноклюните, загърната с пелерината на врага като трофей?
- Кога тръгвате към Ейлве? - поинтересува се Манон.
- Утре. Най-тежко ранените в битката вече са достатъчно оздравели за път. Или да оцелеят тук сами.
Стомахът на Манон се сви, но тя побърза да прогони чувството си за вина.
Гленис ѝ подаде една от метлите, пристегната с обикновени метални нишки.
- Ще полетите ли на юг с нас?
Манон пое метлата и между дървото и ръката ѝ прескочи искра. Вятърът зашепна в ухото ѝ за яростния, буен вихър между върховете над тях.
С Тринайсетте бяха взели това решение още преди дни. Щом крочанките тръгваха на юг, тогава и те поемаха на юг. Макар и всеки изминал ден да носеше гибел за Севера.
- Ще полетим с вас - отговори Манон.
Гленис кимна.
- Тази метла е на чернокоса вещица на име Карсин. - Старицата посочи с брадичка към палатките зад Манон. - Тя е на пост при уивърните ви.
***
Дориан реши, че няма нужда да се крие, за да упражнява магията си. Което беше добре, защото никъде в лагера на крочанките нямаше да намери уединение. Нито пък около него, където бдителните им стражи патрулираха денонощно.
Затова накрая седна пред Веста край огнището на Гленис. Червенокосата вещица почти заспиваше от скука.
- Да се учиш на хамелеонство - измърмори тя, прозявайки се за десети път, - ми се струва огромна загуба на време. - Махна със снежнобяла ръка към импровизираната тренировъчна площадка, където Тринайсетте поддържаха съвършено обучените си тела и инстинкти. - По-добре иди да тренираш с Лин.