Обединени от божества

Постави документа край половин дузина други, всички носещи сходен печат. Същевременно забеляза, че на масата бе оставен и друг пергамент, малко захабен на вид, но оригинален. Тъй като не се бе намирал там само преди миг, появата му можеше да означава само едно.

— От колко време си тук, Лейн? — запита Дезмър.

Изправи се и се обърна, заставайки лице в лице с мъжа, към когото се бе обърнал. Асасинът не отговори.

— Виждам, че си успял да се измъкнеш от формолеещата. Освен, разбира се, ако самият ти не си… не. Някак усещам, че тя не би могла да устои на гръмка поява.

— Пречат ми на работата — рече Лейн. Гласът му трепереше от гняв.

— Да, Лейн, този факт ми е до болка известен. Разпратих съобщения до половин дузина вероятни продаващи. И шестте бяха върнати, придружени от съобщение от краля, излагащо новата политика. По-притеснителен от завръщането им бе фактът, че бяха върнати до входа на убежището, в което бяхме държали Миранда преди залавянето й от Епидим. Платих на човек да открие куриер, който да занесе съобщенията. Нито аз, нито той бяхме близо до мястото. Не се погрижихме да скрием тайните си от момичето — и сега _той_ знае твърде много за нас.

Точно сега се опитвам да измоля специално изключение. Ако и тези съобщения бъдат сполетени от същата съдба, страхувам се, че или ще трябва да се преместим в Тресор и да си опитаме щастието там, или да си опитаме късмета тук, представяйки се за кралски емисари. Освен ако не откриеш друг начин да похарчиш златото си — рече Дезмър, — което е моята препоръка.

— Той си връща животите им. Освободените от мен биват прибирани обратно — изрече Лейн. Яростта му капеше от всяка негова дума.

— Да. Жалко е. Не може да се направи нищо, освен да се сложи край на войната.

— Тогава точно това трябва да бъде сторено.

— Лейн. И двамата знаем, че ако подобно нещо е възможно, само ти би могъл да го направиш. Във всеки един друг момент бих те подкрепил изцяло. Но те се опитват да предизвикат точно тази реакция. Най-основният урок, преподаван във военната половина на Ентуел: никога не давай на противника онова, което той иска от теб — укори го Дезмър.

Лейн отвори сандък и започна да се екипира със съхраняваните вътре оръжия.

— Лейн, помисли над това, което правиш. Вече съм затънал прекадено. Докато не се осъзнаеш, страхувам се, че двамата с теб ще трябва да поемем по различни пътища.

— Тогава със съдружието ни е приключено.

— Така да бъде — рече полуелфът, обръщайки се да унищожи шестте държавни измени, които току-що бе приключил. — Със сигурност ще имам полза от няколко години без убийства и шпионаж.