Никога не ме оставяй
- Автор: Исигуро Кадзуо
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-637-6
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли, Рут, все пак трябва да се опитаме да разберем какво ни се случи онзи ден.
Казах го с помирителен тон и Рут реагира много добре. Веднага забеляза, че е глупаво трима души да се карат за подобни дреболии. Припомни си и други наши разговори и двете се посмяхме. Но не ми се искаше да спрем дотук и казах с най-дружелюбния тон, на който бях способна:
— Знаеш ли, Рут, имам чувството, че откакто с Томи станахте двойка, понякога не виждате нещата реално, както би ги видял човек отстрани. Не често, но и това се е случвало.
Тя кимна с глава.
— Да, вероятно си права.
— По никакъв начин не желая да се намесвам, но ми се струва, че в последно време Томи е доста разстроен. Заради… е, заради някои неща, които казваш или правиш.
Страхувах се, че Рут ще се разсърди, ала тя въздъхна и отново кимна с глава. Помълча малко, после каза:
— Имаш право. Много си мисля за това.
— В такъв случай напразно обръщам вниманието ти на този факт. Трябваше да знам, че и ти виждаш какво става. Всъщност не е моя работа.
— Не, Кати, твоя е. Ти си една от нас, как да не е? Права си, че нещата между нас се пообъркаха. Разбирам за какво говориш. За животните му. Не беше хубаво. Вече му се извиних.
— Радвам се, че сте си поговорили. Не знаех.
Междувременно Рут чоплеше тресчици от пейката и изглеждаше напълно погълната от заниманието си. След миг обаче тя каза:
— Виж, Кати, добре е, че започнахме да говорим за Томи. Исках да ти споделя нещо, но не знаех кога и как. Но трябва да ми обещаеш, че няма да се разсърдиш.
Погледнах я.
— Ще се опитам, стига да не заговориш отново за онези тениски.
— Не, сериозно. Обещай да не се сърдиш. Защото наистина трябва да ти го кажа. Няма да си простя, ако пак си замълча.
— Добре, казвай.
— Кати, отдавна си го мисля. Не си глупава и вероятно се досещаш, че двамата с Томи няма да сме заедно за вечни времена. Това не е трагедия. В началото се чувствахме много добре един с друг. Дали ще бъде така и за в бъдеще? Не знам. А сега пък и тези слухове за отсрочване на донорството за двойките, които докажат, нали разбираш… че наистина се обичат. Та ето какво искам да ти кажа, Кати. Напълно е в реда на нещата да се замислиш: какво ще стане, ако двамата с Томи решим да се разделим? Не сме намислили нищо подобно, разбери ме правилно. Искам да кажа, че е напълно нормално да си зададеш този въпрос. В такъв случай, Кати, трябва да си дадеш сметка, че Томи не гледа на теб по този начин. Той има много, ама много хубаво отношение към теб, истински те уважава. Но аз знам, че не те вижда в качеството на… е, на свое гадже. Освен това… — Рут млъкна, после издаде лека въздишка. — Нали го знаеш Томи? Понякога е страшно придирчив.
Вторачих се в нея.
— Какво имаш предвид?
— Мислех, че ще разбереш какво имам предвид. Томи не харесва момичета, които… Ами които често сменят момчетата. Нали се сещаш, вкусът му е друг. Съжалявам, Кати, но нямаше да е добре, ако си бях замълчала.
Аз се замислих, после казах:
— Винаги е полезно да знаеш подобни неща.
Рут ме докосна по ръката.
— Знаех си, че ще ме разбереш правилно. Но той много те цени, не бива да го забравяш. Помни го винаги.
Щеше ми се да сменя темата, ала в главата ми бе пусто. Изглежда Рут го разбра, защото се протегна и изпълни нещо като прозявка, после каза:
— Ще взема да се науча да карам кола и ще ви отведа, теб и Томи, на някое диво място. Да речем, в Дартмур. Тримата. Може да вземем Лора и Хана със себе си. Иска ми се да видя блатата и други интересни места.