Никога не ме оставяй
- Автор: Исигуро Кадзуо
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-637-6
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
Пък и преструвките на Рут, че е забравила всичко, що се отнася до Хейлшам. Добре де, това се проявяваше най-вече в дреболиите, ала те ме дразнеха все повече и повече. Веднъж например бяхме останали на масата в кухнята след дългата закуска: Рут, аз и неколцина „ветерани“. Един от тях разправяше, че ако ядеш сирене на вечеря, няма да можеш да спиш добре и аз се обърнах към Рут горе-долу така:
— Помниш ли, че госпожица Джералдин непрекъснато ни предупреждаваше за същото?
Бях направила забележката между другото и очаквах Рут само да се усмихне или да кимне с глава. Ала тя сметна за необходимо да се вторачи в мен с неразбиращ поглед и едва когато се обърнах към „ветераните“ с пояснението, че госпожица Джералдин е една от настойниците ни, Рут смръщи чело и кимна, сякаш чак сега си го е спомнила.
Първия път не обърнах голямо внимание на реакцията й. Но на следващия дълбоко се възмутих: бяхме седнали под полуразрушения навес на бившата автобусна спирка. Вбесих се, защото едно е да играеш игрички пред „ветераните“, а съвсем друго, когато сме само двете и обсъждаме сериозни въпроси. По време на разговора забелязах по някакъв повод, че в Хейлшам най-краткият път през треволяците до езерото минаваше през забранена за нас територия. И когато Рут направи удивена физиономия, прекъснах фразата си по средата и я укорих:
— Рут, не би могла да го забравиш. Престани да се правиш на дръж ми шапката!
Ако не бях й направила забележка толкова рязко, ако, да речем, го бях отминала със смях и бях продължила, Рут щеше да почувства колко нелепо се държи, също щеше да се засмее и толкова. Ала след като я нападнах по такъв начин, тя свирепо се вторачи в мен и каза:
— Не разбирам какво значение има това? Какво общо имат треволяците? Хайде, разказвай по-нататък, не се разсейвай.
Беше станало доста късно, лятното слънце залязваше, в изоставената спирка беше кално и мокро след неотдавнашната буря и аз нямах никакво желание да й обяснявам защо това все пак има значение. И макар да не се разпрострях върху темата, макар че продължих прекъснатия разговор, доверието между нас се изпари и това едва ли щеше да ни помогне да се справим с трудностите, с които се бяхме сблъскали.
Но за да обясня за какво си говорехме онази вечер, трябва да се върна малко назад. По-точно — няколко седмици преди това, в началото на лятото. Известно време имах връзка с един от „ветераните“ на име Лени — секс, нищо повече. Но внезапно той реши да започне подготвителен курс и замина. Това ме изкара от релси и Рут се държа на висота: спокойно, без да се суети, тя се грижеше за мен, винаги беше готова да ме ободри, когато попаднех в мрачно настроение. Непрекъснато ми правеше дребни услуги: ту ще ми приготви сандвич, ту ще ме смени, когато дойде редът ми да чистя.
После — десетина дни след заминаването на Лени — двете останахме до полунощ в моята спалня под покрива, бъбрехме, пиехме чай и когато заговорихме за Лени, Рут ме докара до луд смях. В общи линии, момчето си го биваше, но колчем се впусках в описания за интимните ни отношения, имах чувството, че всичко, свързано с него, е много смешно и ние не преставахме да се кикотим. По едно време Рут прекара пръст по касетите с музика, скупчени до дъската за гладене. Направи го разсеяно, като продължи да се смее, ала по-късно у мен възникна подозрението, че това не е било никак случайно, че е забелязала касетката, и то много преди разговора ни — възможно беше дори добре да я е разгледала за по-голяма сигурност, — а после е дочакала удобния момент, за да се направи, че тъкмо сега я е „открива“. Години по-късно внимателно й намекнах за това, но останах с впечатлението, че тя не разбра за какво говоря, така че може и да съм сгрешила. Така или иначе, ние се забивахме от смях по повод на всяка една подробност, казана от мен по адрес на горкия Лени, и внезапно всичко изчезна, сякаш някой бе измъкнал щепсела от контакта: Рут се е излегнала на хълбок върху килима, вглежда се на слабата светлина в купчината касетки и само след миг — в ръцете й лежи Джули Бриджуотър. Последва мълчание, което ми се стори цяла вечност, и тя промълви: