Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Излезе от стаята за екзекуции и съобщи на началника и Лебронк онова, което беше установил. След това попълни нужните документи, завършвайки с датата и часа. Сега вече всичко беше направено, като се изключи онова, което за него беше най-важно.
Знаеше, че на паркинга пред блока на смъртниците вече чака хладилен бус. Той щеше да тръгне преди него за кабинета на окръжния патолог. Сбогува се с началника и доктор Лебронк. И двамата още изглеждаха малко разтърсени от проточилата се смърт на Гери. Това се стори забавно на Диоген: от една страна, не им беше хрумнало, че същият лекар, който инфузира фаталния коктейл от лекарства на Гери, ще бъде едновременно – нещо твърде необикновено – и съдебният лекар, обявил го за мъртъв, и патологът, който ще проведе аутопсията. В резултат нужните за съхраняването на свежестта на трупа консерванти, които му беше влял, нямаше никога да бъдат открити в кръвта на покойника. Разбира се, не беше казал на Констънс, че освен патолог е и палач, защото това само щеше излишно да я разстрои.
След пет минути вече беше излязъл от затвора и потегли към Лабел, административния център на окръг Хендри, където се намираше и службата на патолога. Хвърли поглед на югоизток към Маями. Докато моята малка, докато моята красавица спи. В багажника на наетата кола, освен елегантния костюм, бързо действащата боя за коса и цветните лещи за самоличността му на Петру Лупей имаше и специален медицински контейнер за пренасяне на органи или човешки тъкани за спешната им употреба при трансплантации. В момента той беше празен.
Знаеше, че след час и нещо вече няма да е така.
40.
Кабинетът на Хауърд Лонгстрийт на двайсет и третия етаж на „Федерал Плаза“ № 26, въобще не приличаше на обичайния офис във ФБР, защото така му харесваше на Лонгстрийт. Първо, рядко приемаше, ако изобщо го правеше, посетители – изпълнителният директор викаше другите в кабинета си, те не го посещаваха. От друга страна, предвид високия пост на Лонгстрийт във ФБР, кабинетът беше твърде аскетичен. Обитателят му се бе въздържал да изложи обичайните трофеи: рамкирани сертификати, дипломи или награди и снимки с действащия президент, каквито обикновено се виждаха в подобни кабинети. Дори нямаше компютър – той вършеше дигиталната си работа другаде. Вместо това имаше три стени, покрити с книги от всяка възможна област, малка маса, на която едва се побираше сервиз за чай, и две кресла с високи облегалки, тапицирани с напукана червена кожа.
Слабата и впечатляващо висока фигура на Лонгстрийт се беше излегнала на едно от креслата. Той четеше на смени от един секретен доклад, който държеше в едната ръка, и от томче „Даниел Деронда“ на Джордж Елиът в другата. От време на време спираше, за да отпие глътка от чашата с ледена напитка, която стоеше на масата.
На вратата се почука леко и тя се открехна:
— Господине, тук е – чу се гласът на неговата лична секретарка.
— Нека влезе – каза Лонгстрийт.
Вратата се отвори широко и в кабинета влезе А. Ш. Л. Пендъргаст. Днес, два дни след неговото спасяване, по отсъстващото му лице още се виждаха ожулвания и натъртвания, но той отново носеше своя обичаен черен костюм.
— Добро утро, Алойшъс – поздрави го Лонгстрийт и с жест го покани да седне на другото кресло, малко прашно заради рядкото ползване, и Пендъргаст се настани на него.
Лонгстрийт махна към питието си.
— Искаш ли един леден чай?
— Не, благодаря.
Лонгстрийт отпи глътка от чашата си.
— Беше зает.