Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Ах, приятелю, как ще ми липсват във Виена нашите разходки с кон! – подвикнах му аз, когато се изравни с мен.
Той ми отговори със смеха на разбойник – силните му бели зъби проблеснаха под мустаците, около катраненочерните му очи се образува венец от фини бръчици.
– Ваше Императорско Височество, Вие сте единствената жена, която може да обуздае този четирикрак дявол – долових гласа му сред тропота на копитата.
– Наистина ли е толкова бърз? – обзе ме отдавна забравената лудешка палавост от детството ми. – Ще го изпробвам. Хайде да се надпреварваме! Да видим кой ще стигне пръв до онази гора там, на хоризонта!
Отпуснах юздите и препуснах, без да изчакам отговора му. Отново бях петнайсетгодишната лудетина, която докарваше до отчаяние възпитателката и родителите си. Онази Сиси, дето тичаше боса към езерото през поляните в „Поси" и пазеше равновесие върху конския гръб без седло.
Този магически ефект се дължеше на Унгария. На Унгария и на Дюла Андраши. Само графът беше достатъчно откачен и необуздан, за да обърка сметките на една пощуряла императрица, да я задмине и да я очаква, вече стъпил на земята, докато достигне огряната от слънцето самотна полянка, към която сякаш от само себе си се бяха устремили двата коня.
Слязох от седлото, останала без дъх, възхитена и малко възмутена, задето се бе одързостил да бъде по-добър от мен. Никога не бях срещала мъж, съперничещ ми по великолепие и рискованост в ездата. Дори императорът не ме превъзхождаше в този спорт.
– Вие сте прекрасна! – викна той в порив на чувства, каквито изпитвах и аз. – Яздите като царицата на амазонките!
Сложих ръце в протегнатите му пръсти и първоначалното докосване някак естествено прерасна в необуздана страстна прегръдка. Погледите ни се преплетоха. Наблюдавах като омагьосана как в тъмните му очи се прокрадна искрица течно сребро, подобна на лунна светлина над среднощно езеро. Това поетично сравнение контрастираше със силата, която ме притисна към мускулестото му, пламенно мъжко тяло – никога не бях виждала и усещала такова плътно сливане.
На някакво далечно ниво на съзнанието ми се удивих, че този необуздан, див изблик на чувства не ме отблъсна. Напротив, поддадох се на натиска и безволево се предадох на жадната целувка, която смаза устните ми и възпламени вътре в мен глад, какъвто не познавах.
Никога не ме бяха целували така. Забравих коя съм, къде съм и в каква лекомислена опасност се впускаме двамата. Значи това беше „то", значи по това копнеех, когато бленувах за любов. Което ми липсваше, когато Франц Йозеф безогледно обладаваше тялото и душата ми. Отдаване, опиянение, забрава, страст – изведнъж тези думи оживяха и пулсираха по вените ми.
В тази изключителна прегръдка не беше неловко да се докосваме, усещаме, опипваме. То се превърна в жизнена необходимост като дишането. Цялото напрежение, неизречените думи и забранените горещи ласки, от които така непоколебимо се бяхме лишавали досега, скъсаха бентовете, преляха през тях и се вместиха в тези вълшебни мигове.
Сега разбрах какво е изпитвала сестра ми Мария. И защо ме гледаше с онази блага усмивка, когато я упреквах, че се е самозабравила заради любовта си с белгиеца. И до днес не знам какво щеше да се случи, ако Андраши не се беше опомнил, ала той се отдръпна и ме пусна от обятията си.
Олюлях се, смразих се, залитнах и захлупих с длани пламналото си лице, за да скрия бушуващите в мен чувства. Както обикновено бях сложила един върху друг няколко чифта ръкавици за езда, защото имах навика да държа юздите силно опънати. Ако не предпазвах двойно и тройно дланите си, юздите щяха да издълбаят грозни бразди в тях. Гладката кожа на ръкавиците беше неочаквано хладна и чужда върху горящите ми страни. Докато се мъчех да си възвърна самообладанието и да нормализирам дишането, долових ужасен стон, подобен на моя, и вдигнах очи.
Пред мен вече не стоеше невъзмутимият, самоуверен унгарски политик. Разтърсваното от емоции лице носеше неговите черти, ала болката в бездънните му зеници беше нова и непозната. Тя приличаше на дивото терзание, което разкъсваше и мен.
– Ержебет – до ушите ми достигна измъченият му сипкав глас. – Боже мили, защо, защо трябваше да си императрица!
Не бях ли произнесла и аз подобна фраза някъде в далечното минало? Сега тя ми се връщаше по ирония на съдбата. Не бях в състояние да издам звук, само стоях като парализирана, впила поглед в него. Изключителната, страстната интимност на това „Ержебет" ме бе докоснала по-силно дори от целувката.