Архивът на Берия

— И кой ще установи връзката?

Борис наново заби вилицата си в тортата.

— Аз. По-добре руснак, отколкото англичанин. Така тайнствеността се засилва, американците са чувствителни към тези неща. Ще бъда леко маскиран, може би ще си сложа изкуствена брада и ще се представя с псевдоним.

— Смяташ ли, че си в състояние да водиш преговори с един американски издател? Доста са костеливи понякога. А за толкова пари, колкото възнамеряваме да им поискаме, сигурно ще пратят цял батальон първокласни адвокати.

— Мога да се справя с тях — рече Борис, мляскайки самоуверено. — Славянският темперамент е по-подходящ при такива преговори от англосаксонския. Човек не трябва да бъде прекалено спокоен, по-добре да проявява безскрупулност и хитрина, както Сталин с Рузвелт. Просто остави тази работа на мен. Аз ги разбирам американците.

Тогава му казах какво съм подготвил с Франк Смолет. Веднага щом издателите се съгласят да подпишат договор, ще публикуват съобщение, че притежават личните дневници на Берия. В този момент аз ще организирам среща между Татана и Смолет и тя ще излее душата си пред него, разказвайки как е била изнасилена от Берия на дванайсет години, след което изчезва. Евентуалните търсачи могат да тръгнат по пет възможни следи: моя милост, Борис, Татана, Ласло Ласло и Смолет — макар че последните двама познават само част от историята.

Рисковете щяха да останат, но също и доказателствата — саморъчно написаното изявление на Ласло Ласло и публичното изявление на Татана. Никое от двете не би било решаващо обстоятелство за пред съд, но по моя преценка без неоспоримо доказателство за противното, издателите щяха да бъдат удовлетворени в достатъчна степен, за да се решат да рискуват. За момента основната опасност идваше от непредсказуемите реакции на Борис по време на преговорите. Дали неговият буен темперамент щеше да се окаже предимство пред онези сухи юридически мозъци или щеше да доведе до катастрофа? В крайна сметка приех неговия довод, че може би един руснак ще предразполага към повече доверие от един англичанин.

Беше вече почти обед и аз го оставих да си поръча още една торта и се качих да потърся Татана. Отвори ми след продължително чукане. Стаята зад гърба ѝ тънеше в мрак и тя примижа на светлината, притиснала някаква тънка нощница към гърдите си. Когато ме разпозна, ме дръпна вътре, ритна вратата с крак, впи устни в моите и ме събори на леглото.

— Стените са много дебели — каза тя. — Можеш да правиш с мен каквото поискаш, можеш да ме разкъсаш на парчета!

Краката ѝ ме обхванаха през кръста, юмруците ѝ забарабаниха по леглото, главата ѝ се мяташе насам-натам, тя плачеше и се смееше едновременно, докато накрая нададе такъв рев, че сигурно срина целия коридор, потрепери и застина неподвижно.