Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 159
Перейти на страницу:

Въпреки всичко Ханис Арк беше наясно, че едното убийство не би постигнало нищо друго, освен да превърне Ричард Рал в светец. А това на свой ред нямаше да спечели на Ханис Арк престола на Д’Харанската империя.

Той съзнаваше, че не може просто ей така да убие любимия Господар Рал и да очаква да се нанесе в Народния дворец и да управлява Д’Харанската империя. Нямаше да е толкова лесно. В крайна сметка като владетел на далечна провинция Ханис Арк бе непознат за повечето хора.

Никой не би се съобразявал с неговото управление. Поне все още не.

На първо време Ханис Арк трябваше да направи така, че хората да престанат да вярват на Господаря Рал, на човека, на способността му да ги закриля от справедливите им страхове. Веднъж загубил уважението на народа си, Ричард Рал лесно щеше да бъде изместен от престола.

И тогава, в този момент на хаос и паника, Д’Хара щеше да бъде готова да скъса оковите на династията Рал и най-сетне да приветства човека, готов да се погрижи за страховете им от бъдещето.

Докато Мрачният Рал бе отдаден на манията си по кутиите на Орден, а Ричард Рал водеше дълга война за Д’Харанската империя, Ханис Арк работеше върху средствата за постигането на дългосрочната си цел — изместването на династията Рал от властта. Търпението му най-сетне щеше да бъде възнаградено.

Сега целта бе обозрима. Средствата бяха налице.

— Не се тревожи, Мохлер, аз ще управлявам Д’Хара — рече тихо той. — Този ден ще настъпи по-скоро, отколкото сме си представяли. Великите механизми на промяната са задвижени. Компонентите вече се движат, при това в моя полза. Няма връщане назад. Скоро ще дам на династията Рал шах и мат.

— Пророчеството е на ваша страна — кимна Мохлер. — Разбира се, господин епископ, Създателят също е на ваша страна. Винаги съм вярвал, че той ви закриля от онзи злощастен ден, в който родителите ви бяха убити, защото той има по-велики планове за вас. Той ви помогна да пораснете и да преодолеете всички препятствия по пътя си. Създателят ще се погрижи да се справите и с това, последното.

— В такъв случай очаквам с нетърпение деня на новото пробуждане от мрака, както казва пророчеството.

Човекът не знаеше, че пробуждането от мрака вече е факт.

Човекът не знаеше, че седемте фамулуси, сбутани една в друга горе при тавана, наблюдават, слушат. Ханис Арк бе наясно, че безплътните фигури ще докладват всяка дума на Бръшлянената дева.

— Скоро, господин епископ, вие ще управлявате Д’Хара. Вие ще управлявате империята.

Тридесет и седма глава

МОХЛЕР НЕ ВДИГНА ВЗОР да посрещне непомръдващия поглед на синеоката жена, която го наблюдаваше, щом той отвори вратата. Малцина имаха куража да я погледнат в очите. Щом старият писар затвори обкованата с метал дъбова врата на излизане, Ханис Арк се върна на писалището си.

Докато нагласяше тъмните поли на робата под краката си, за да седне на тежкия кожен стол, следеше с крайчеца на окото си как седемте се приплъзват по-наблизо.

Летящите им роби излъчваха мека, синкава руменина, в която проблясваше нещо ефимерно. Движеха се с плавна елегантност, робите им не застиваха на място нито за миг, създаваха у него впечатлението, че всъщност ги наблюдава някъде другаде, че ги вижда в ефимерния свят на непрестанен нежен бриз.

Отдалеч всеки от седемте силуета изглеждаше като най-изящното и фино създание, съществувало някога. Сякаш бяха изваяни от въздух и светлина, а не от плът и кост. Докато плавно се приближаваха, той си помисли, че приличат досущ на добри духове. Въпреки това беше напълно наясно, че са всичко друго, но не и това.

Шест от тях се отнесоха в групичка нанейде, като лико в езеро, наблюдаваха отстрани, докато седмата се спусна още по-наблизо до другия край на писалището.

Фигурата се поприведе и Ханис Арк най-сетне успя да надзърне под скриващата главата й гугла, да види сбръчканата плът на белезникавото й лице, възлестите синкави вени, брадавиците и язвите, обезобразяващи разкривените й черти, увисналите дипли кожа, очите с цвят на жълтък. Тя се усмихна злокобно и в усмивката й той съзря обещание за извънмерна болка и страдания, които би могла да му причини, стига да поиска.

Ханис Арк изобщо не се стресна. Напротив — възмути се от проявената липса на уважение. Не се постара да прикрие недоволството в гласа си.

— Джит изпълни ли задачите, които й възложих?

Фамулусът постави възлеста длан на писалището и се надвеси над него. С дълги, извити нокти, осеяна с мазоли кожа и изпъкнали релефно стави, ръката й приличаше повече на птичи крак.

1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)