Лилит: Змия в тревата

— Единственото петно в тая спретната картинка — смотолевих аз — е характерът на самия Крийгън. Доста по-възрастен е от мен, но миналото му много напомня моето. Живели сме почти еднакво, дори сме вършили една и съща работа. Не мога да разбера какво толкова го е разочаровало в Конфедерацията, та иска да я унищожи, посвещавайки остатъка от живота си на подобна цел.

— Е, сега налучка нещо — отвърна свещеникът, — но не каквото си мислиш. Аз поне виждам предостатъчно поводи за разочарование от Конфедерацията. И ми се струва, че се опитваш да обърнеш мисленето на Крийгън наопаки. Лесно ми е да си го представя като идеалист, готов да се посвети изцяло на делото. Като съдя по миналото му, допускам, че би отдал без остатък душата си на такъв замисъл — не заради изгодата, а в нещо подобно на кръстоносен поход.

— Май ви хлопа дъската — вежливо предупредих отеца. — Един идеалист непременно би променил обществото на Лилит. Поне пешките щяха да живеят несравнимо по-добре, а господарите им — да си свият малко крилцата.

Бронц се разсмя и учудено поклати глава.

— Горкичкият! Я първо да си поговорим още малко за този свят. Тукашната социална система не се променя по волята на отделен човек. Предопределя я необходимостта да изхранваме население, неприсъщо за планетата. Микроорганизмите защитават от промени цялата екосистема — равновесието между животинските и растителните видове, скалите, блатата, въздуха и водата. Борят се да съхранят съществуващото. Синко, тук ние сме чуждите, неразбираемите. Да, имаме сила, но твърде ограничена. Не можем да преустроим Лилит, а само да се приспособяваме към условията й. Дребните твари няма да ни позволят да се развихрим. Хайде, стовари тук тринадесет милиона натрапници и виж какво става.

Не разбрах кой знае колко от обясненията му и си го признах веднага.

— Толкова е просто! — възкликна свещеникът. — Свикнал си технологиите да решават всички проблеми, затова не схващаш пред какво сме изправени сега. Цялата човешка история се опира на развитието на техниката, с чиято помощ хората променят околната среда, приспособявайки я към себе си. На Земята сме променяли течението на реки, впрягали сме слънцето и вятъра да работят за нас. Премахвали сме планини, ако са ни пречели, градили сме ги там, където сме искали. Създавали сме нови езера, изсичали сме гори, с една дума — укротили сме цялата планета. После сме се отправили към звездите, за да вършим и там същото. Преобразяване на планети по земен образ и подобие. Генно инженерство. С помощта на технологиите променяхме не само цели светове — променихме и себе си. Историята на човека е победа във войната с околната среда. Но не и на Лилит, синко, единствено на Лилит не можем да обявим война. Тук човек е принуден да живее в средата, която е заварил. Лилит победи. Макар и само в едно изолирано сражение, но бяхме смачкани. Не сме в състояние да се преборим с нея. Да, успяваме да построим по някой замък, караме насекомите да ни транспортират напред-назад, обаче това са само дребни драскотини и те ще зараснат в мига, в който престанем да ги поддържаме неуморно.