Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
Бронц се замисли.
— Хм… Намекваш, че всъщност Крийгън е тарторът в целия заговор, тъй ли? Не е изключено, разбира се. Да допуснем, че е загубил всякакви илюзии за работата си, за шефовете си, за цялата система, на която е помагал да се съхрани и утвърди. Добре, нека предположим също, че при изпълнението на някаква задача е узнал за съществуването на пришълците. Това би обяснило почти всичко. Например как другата раса е научила веднага толкова много факти за нас и е успяла да използва за своя изгода положението в Диаманта на Уордън. Крийгън би подхождал чудесно за организирането, дори за ръководството на описаната от теб операция… Е, все пак нашествениците биха имали нужда от известно време. Защото той е трябвало да си проправя пътя нагоре като всички останали. Естествено онези може и да са му помогнали донякъде, но не е било възможно да се издигне незабавно до самия връх. Щом обаче е докопал властта, започнали са да прилагат общите си замисли…
— Отначало и аз си мислех същото — казах на отеца. — Но това би означавало, че пришълците са разчитали да не ги забележим през всички тези години. Били са безкрайно търпеливи.
Бронц сви рамене.
— Вероятно е така. А забелязахте ли ги? Колко сведения са успели да измъкнат, преди една от засуканите им машинки да бъде спипана? Струва ми се, че ако догадката ти е правилна и онази раса е толкова странна и чужда за хората, та да не може да си свърши работата сама… и ако тварите са знаели, че ще останат скрити през цялото време, това наистина е най-добрата им стратегия.
— Единственото петно в тая спретната картинка — смотолевих аз — е характерът на самия Крийгън. Доста по-възрастен е от мен, но миналото му много напомня моето. Живели сме почти еднакво, дори сме вършили една и съща работа. Не мога да разбера какво толкова го е разочаровало в Конфедерацията, та иска да я унищожи, посвещавайки остатъка от живота си на подобна цел.
— Е, сега налучка нещо — отвърна свещеникът, — но не каквото си мислиш. Аз поне виждам предостатъчно поводи за разочарование от Конфедерацията. И ми се струва, че се опитваш да обърнеш мисленето на Крийгън наопаки. Лесно ми е да си го представя като идеалист, готов да се посвети изцяло на делото. Като съдя по миналото му, допускам, че би отдал без остатък душата си на такъв замисъл — не заради изгодата, а в нещо подобно на кръстоносен поход.
— Май ви хлопа дъската — вежливо предупредих отеца. — Един идеалист непременно би променил обществото на Лилит. Поне пешките щяха да живеят несравнимо по-добре, а господарите им — да си свият малко крилцата.
Бронц се разсмя и учудено поклати глава.
— Горкичкият! Я първо да си поговорим още малко за този свят. Тукашната социална система не се променя по волята на отделен човек. Предопределя я необходимостта да изхранваме население, неприсъщо за планетата. Микроорганизмите защитават от промени цялата екосистема — равновесието между животинските и растителните видове, скалите, блатата, въздуха и водата. Борят се да съхранят съществуващото. Синко, тук ние сме чуждите, неразбираемите. Да, имаме сила, но твърде ограничена. Не можем да преустроим Лилит, а само да се приспособяваме към условията й. Дребните твари няма да ни позволят да се развихрим. Хайде, стовари тук тринадесет милиона натрапници и виж какво става.
Не разбрах кой знае колко от обясненията му и си го признах веднага.
— Толкова е просто! — възкликна свещеникът. — Свикнал си технологиите да решават всички проблеми, затова не схващаш пред какво сме изправени сега. Цялата човешка история се опира на развитието на техниката, с чиято помощ хората променят околната среда, приспособявайки я към себе си. На Земята сме променяли течението на реки, впрягали сме слънцето и вятъра да работят за нас. Премахвали сме планини, ако са ни пречели, градили сме ги там, където сме искали. Създавали сме нови езера, изсичали сме гори, с една дума — укротили сме цялата планета. После сме се отправили към звездите, за да вършим и там същото. Преобразяване на планети по земен образ и подобие. Генно инженерство. С помощта на технологиите променяхме не само цели светове — променихме и себе си. Историята на човека е победа във войната с околната среда. Но не и на Лилит, синко, единствено на Лилит не можем да обявим война. Тук човек е принуден да живее в средата, която е заварил. Лилит победи. Макар и само в едно изолирано сражение, но бяхме смачкани. Не сме в състояние да се преборим с нея. Да, успяваме да построим по някой замък, караме насекомите да ни транспортират напред-назад, обаче това са само дребни драскотини и те ще зараснат в мига, в който престанем да ги поддържаме неуморно.