Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
– И аз не я знам – отвърна Рафаел, като погледна към баща си през гъстите си тъмни мигли.
– На глупчо се правиш, а? Лахесис – заяви Чизъл – е една от мойрите, богините на Съдбата. Отмерва отредения за всеки човек живот. Знае на кого кога ще му дойде редът. Значи, не сте почитател на Платон, така ли, господин Малик? Сигурно Катул повече ви допада. Прекрасни стихотворения е написал за хора с вашите навици. Pedicabo ego vos et irrumabo, Aureli pathice et cinaede Furi.[1] Стихотворение номер 16. Прочетете го, ще ви се понрави.
Рафаел и Изи се бяха втренчили стъписани в баща си. Аамир стоя няколко секунди, сякаш забравил защо е дошъл, после се изниза от стаята.
– Кратък курс за всички на тема класици – подхвърли Чизъл, като се обърна да го изгледа злорадо как си отива. – Никога не сме толкова пораснали, че да спрем да се учим, нали, Раф?
Мобилният телефон на Робин завибрира на бюрото й. Страйк й пращаше съобщение. Имаха споразумение да не си пишат през работно време, освен ако не е спешно. Тя пъхна телефона в чантата си.
– Къде ми е купчинката за подписване? – обърна се Чизъл към Изи. – Свърши ли онова писмо до шибаната Бренда Бейли?
– В момента го принтирам – отвърна Изи.
Докато Чизъл подписваше поставените пред него писма и дишаше като булдог в иначе тихата стая, Робин измънка, че трябва да излезе, и забърза към коридора.
Тъй като искаше да прочете съобщението на Страйк, без да се притеснява, че някой ще я прекъсне, последва посоката на дървена табела към криптата, заслиза по тясно каменно стълбище и в дъното му откри пуст параклис.
Отвътре криптата приличаше на средновековна ракла за скъпоценности – с позлатени стени, всеки сантиметър от които бе изрисуван с мотиви и символи, хералдически и религиозни. Над олтара имаше ярки картини на светци, а небесносините тръби на органа бяха обвити със златна панделка и алени лилии. Робин се отпусна на седалка, тапицирана с червен плюш, и зачете съобщението на Страйк.
Имам нужда от услуга. Баркли 10 дни без прекъсване ходи по петите на Джими Найт, но току-що научил, че жена му трябва да работи през уикенда и не може да намери кой да гледа бебето. Анди заминава довечера за една седмица в Аликанте със семейството си. Аз не мога да следя Джими, познава ме. СМОСО участват в марш-протест срещу ядреното оръжие. Започва утре в 14 ч. в Боу, Източен Лондон. Можеш ли да свършиш това?
Робин гледа съобщението в продължение на няколко секунди, после изпусна стон, който отекна в криптата.
За пръв път след повече от година Страйк искаше от нея да работи извънредно при такова кратко предизвестие, но това бе уикендът на годишнината от сватбата. Скъпият хотел бе ангажиран, багажът стегнат и готов в колата. След няколко часа, щом свършеше работното време, имаше среща с Матю. Директно щяха да отпътуват за хотела „Льо Маноа о Кат’Сезон“. Матю щеше да побеснее, ако му кажеше, че не може да замине.
Сред тишината и позлатата на криптата си спомни думите, които Страйк й беше казал, когато се съгласи да я прати на обучение за детектив.
Трябва ми човек, който може да работи дълги часове, а също и през уикендите... Ти имаш влечение към работата и способности за нея, но се омъжваш за човек, който мрази занятието ти...
А тя му беше отговорила, че е без значение какво мисли Матю, че тя сама решава какво да прави.
Бавно, като изтриваше думи и ги подменяше, обмисляйки всяка сричка, набра отговора:
Много съжалявам, но този уикенд е годишнината от сватбата. Ангажирали сме апартамент в хотел, заминаваме тази вечер.
Искаше да напише още, но какво имаше да каже? „Бракът ми не върви, затова е важно да го отпразнувам“? „Далеч повече предпочитам да се маскирам като протестираща и да дебна Джими Найт“? Натисна бутон „изпращане“.
Докато седеше и чакаше отговора му с чувството, че трепери за резултат от медицински изследвания, очите й проследиха преплитащите се ластари, покриващи тавана. Странни лица надничаха към нея от гипсовите орнаменти като мотива на човекоподобното лице на Зеления човек сред обкръжение от листа. Хералдически и езически образи се смесваха с ангели и кръстове. Този параклис беше повече от Божи храм. Навяваше мисли за епохата на суеверия, магии и феодална власт.
Минутите се нижеха, а Страйк още не беше отговорил. Робин стана и се разходи из параклиса. В самото дъно откри шкаф. Отвори го и видя паметна табелка за суфражетката Емили Дейвисън. Очевидно тя бе пренощувала тук, за да посочи като местоживеене Камарата на общините при преброяване на населението през 1911 година, седем години преди на жените да бъде дадено право на глас. Емили Дейвисън надали би одобрила избора на Робин да постави един неуспешен брак над свободата да работи.
1
И отпред, и отзад ще те оправя, блудстваща Фурия и безпътен Аврелий (лат.). – Б. пр.