Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Е, сега е безполезна, поне за месец.
— Не можехме да рискуваме да я използваме, без първо да знаем какво прави — настоя Приткин, веждите му се събраха по обичайния начин. — Ако не е била използвана толкова дълго, колкото мислим, би трябвало да е възможно отново да я използваме скоро.
— Но не знаеш това — гневно изтъкнах. — Може да зареждаш презареждащи се батерии за колкото си искаш време, но те издържат само един заряд. Може би и руната работи по същия начин.
— Позволи ми да си мисля, че знам малко повече за магически артефакти от теб — отговори Приткин с презрение, докато Били пъхаше невеществено изглеждащата си ръка в джоба му. Няколко секунди по-късно, руната полетя, като че ли левитираше. Дойде към мен и аз тайничко я прибрах. — Доста съм сигурен, че ще работи — добави магът. — Сега ако си спряла с истериите, би трябвало да тръгваме.
Аз не казах нищо, но взех раницата от Мак и извадих оръжието си. Беше напълно заредено, но аз проверих за всеки случай. Устните на Приткин изтъняха още повече, докато гледаше; в скоро време нямаше да му останат никакви. Очевидно не харесваше идеята да нося оръжие, може би се страхуваше, че ще го гръмна в гърба, но се въздържа от коментар. Пое през пустинята и аз го последвах. Мак и Били Джо се завлачиха след нас, когато магът отново пое мобилния си бизнес. Нищо не се каза половин час, докато мъждивото очертание на МАГИЯ не се разпростря пред нас. Комплексът бе направен да изглежда като работещо ранчо, в случай че някои нормални с малко талант се скитаха наоколо и успееха да видят през периметричните щитове. Но беше построен в каньон с високи стени, далеч от всякакви туристически учреждения, така че това не беше вероятно. Да не споменавам, че имаше всякакви видове метафизически „Стойте далеч“ надписи навсякъде, започвайки от миля надалеч, които караха нормалните да се чувстват много неудобно.
Светлината от звездите бе превърнала участъка в нещо като повърхността на Луната — само мистериозни тъмни кратери и безкраен сребърен пясък. Самата МАГИЯ бе тиха и тъмна, всички външни светлини бяха изключени и не се виждаше никакво движение около сградите. Изглежда, каквото и да ставаше тази вечер, то беше под земята.
Аз се свлякох върху относително лишена от камъни пясъчна част, докато Мак и Приткин обсъждаха как да се доближим. Ходенето беше ужасно. Бях се промъквала през растящия мрак, удряйки си пръста на крака на всяка четвърта стъпка и два пъти падайки върху лицето си. Палтото продължаваше да се оплита около краката ми и ме накара да се чувствам сякаш нося друг човек на гърба си. Напоследък бях прекалено заета за редовни посещения във фитнеса и то си пролича. Бягането за спасяване на живота ми очевидно не беше достатъчна тренировка.
— Той там ли е? — попита Били, реейки се на около метър от пясъка. Загърнах палтото около мен, благодарна за дебелината му сега, когато пустинята бе започнала да се охлажда.
— Не знам.
— Искаш ли да проверя?
— Не.
Ако Мирча беше там, не исках да знам това. С малко късмет, щяхме да избягаме във Феерия преди той да разбере, че съм била достатъчно луда, за да намина.
— Твоят призрак тук ли е? — Приткин прекъсна, за да попита.
Изненада ме, като за първи път бе предпазлив, може би идеята да нахлуем в МАГИЯ уплаши дори него. Той накара Мак да опише приятелите си пазители на Били, който се съгласи да види дали някой неочаквано не бе променил разписанието на дежурствата. Той изчезна сред пясъка, бързо ставайки невидим в нощта. Междувременно, ние чакахме.
Някога, когато бях дете, четящо приказки, исках да си имам мои собствени приключения. Не че исках да съм някаква сантиментална героиня, гниеща в някоя кула, чакайки спасение. Не, исках да съм рицарят, втурващ се в бой срещу надделяващи врагове или смелото селско момиче, което го взимат като чирак на велик магьосник. Като пораснах, открих по трудния начин, че приключенията рядко са това, което се описва в книгите. Половината време си ужасена извън всякакви предели, а през останалото ти е скучно и стъпалата те болят. Започвах да вярвам, че може би не бях от приключенския тип.
Били се върна с новини след половин час. Пазителите пасвали на описанията, които Мак му бе дал и, за наше щастие, имало голяма врява във вампирската част.
— Като цирк е, Кас, всички са там. Останалото място е на практика безлюдно!