Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— Излиза, че през декември Войтович не е водил никакви свръхсекретни разработки?
— Така излиза — потвърди Бороздин.
— Кой тогава може да е ходатайствал за него?
— Нямам представа. Просто нямам — искрено отговори началникът. — Не е имало абсолютно никакви основания за подобно ходатайство, мога да гарантирам това. Знаете ли, Юрий Викторович, аз много ви съчувствам. Не стига, че се занимавате с неблагодарна работа, като възстановявате материалите от едно изгоряло дело, ами сте принуден и да се ровите в материя, която е толкова далеч от вас. Сигурно умирате от скука, докато четете нашия план. Прав ли съм?
— Прав сте — усмихна се Коротков. — И като напук ми отнеха и Анастасия. Все пак тя е добра помощничка, изпълнителна, умна. Щях да прехвърля половината работа на нея. А така нося тежкия си кръст сам.
— Отнели са помощничката ви? Защо?
— Трябва да помагаме и на другите, на всекиго трябват две ръце в повече. Не се сърдете, Павел Николаевич, но за нас делото на Войтович е само едно от десетките. Разбирам, историята е трагична и става дума за ваш колега, когото сте познавали от дълги години, но… В Москва всеки ден стават десетина убийства, престъпниците са на свобода и ние на първо място се занимаваме с тези престъпления. А Войтович си е отишъл от живота доброволно, виновни няма, тъй че с възстановяването на документите ние се занимаваме само когато ни падне свободна минутка. Разбирате ли ме?
— Да, да, естествено. Принуден съм да се съглася с вас, колкото и да е печално. И без нашия Войтович си имате достатъчно проблеми. Между другото, Юрий Викторович, все забравям да ви питам: защо вашата помощничка проверяваше в нашия Институт условията за съхраняване на цианида? Има ли това някаква връзка с Войтович?
— Никаква. Работата е там, че миналата година в Москва имаше няколко случая на умишлено отравяне с цианид и Следствената комисия ни изпрати на „Петровка“ ужасяваща справка, доказваща, че бъркотията в това отношение е пълна и никъде не се спазват правилата за работа с отровни и отравящи вещества. Е, и вие сам можете да се досетите как реагира началството на такива документи. Дай сега да проверяваме поголовно всички, да откриваме нарушения и да сечем глави. И при нас е същата бюрокрация като навсякъде. — Коротков си погледна часовника. — Леле, работното време отдавна е свършило, а аз ви бавя. Извинявайте, Павел Николаевич.
— Нищо, нищо — добродушно се разсмя Бороздин. — Нямам закъде да бързам, не ме чакат гладни деца. Хайде, ще ви изпратя до асансьора, че и аз трябва да прескоча до лабораторната сграда.
След като се раздели с Коротков, Павел Николаевич отиде по остъклената галерия в лабораторната сграда. Дългите коридори бяха ярко осветени, но почти всички врати в тях бяха заключени и запечатани. Бороздин мина покрай дългата дъска за обяви, на която ежедневно се окачваха графици за работата на лабораториите върху различни устройства, зави и бутна една незаключена врата. В голямото помещение, пълно с разнообразни апарати, работеше само един човек — Генадий Иванович Лисаков. Щом чу стъпките, той извърна към Бороздин измъченото си лице със зачервени очи.
— Добър вечер, Павел Николаевич.
— Добър вечер, добър вечер. Защо сте останали до толкова късно? Погледнете се: приличате на смъртник. Прекратете това безобразие и вървете да си почивате.
— Не мога. Трябва да довърша едно нещо. Ще постоя поне до девет, ще поработя — мрачно отговори Лисаков.
— Недейте така, Генадий Иванович! — ядоса се Бороздин. — Искате ли да си поприказвам с вашия началник — да ви поразтоварят малко? Наистина изглеждате много зле. Да вървим, да вървим, слагайте кепенците тука, ще ви хвърля с колата до вас. Хайде!
— Наистина не мога, Павел Николаевич. Имам зайци в процедура, трябва още… — погледна големия електронен часовник, — … час и петнайсет минути да чакам, после да видя резултата, да го запиша в дневника. Поне два часа общо. Вървете, не ме чакайте.
— Е, както искате — махна с ръка Бороздин. — Поне за себе си ли работите или пак за външна поръчка?
— За себе си. За дисертацията.
— Добре тогава. Не тормозете зайците и мишките, не им давайте отрова. Всичко хубаво.
— Между другото за отровата — оживи се изведнъж Лисаков. — Да знаете случайно защо милиционерите проверяваха цианида във всички лаборатории? Нали Войтович се обеси, не се е тровил.