Ангелите не оцеляват на леда

— Кой ви каза това? — попита презрително Жана. — Сигурно Шнитов от Федерацията? Защо го слушате! Просто Шнитов не обича Валерий Петрович, винаги предпочиташе Болтенков, вече отдавна имат някакви парични отношения. Шнитов винаги поддържаше Михаил Валентинович и всестранно му помагаше, това всички го знаят. Помагаше и на приятели на Болтенков, за които той ходатайстваше. А враговете на Болтенков автоматически ставаха врагове на Шнитов, той буквално ги загробваше. Нали знаете, има си такива хора, дето са готови да прегризат нечие гърло заради „своите“, а „несвоите“ да третират като изтривалка за краката си, и то с наслада. Та какво, казвате, ви наговори Шнитов?

Настя за пръв път чуваше това име и мислено си го отбеляза. Трябва да попита за него, но не сега.

— Е, има ли значение — отговори уклончиво — какво са ми казали. За мен е важно дали е истина, или не е.

Травина помълча, замислено разглеждаше Настя.

— Знаете ли, ако тренирах двойки или индивидуални състезатели, щях нагледно да ви демонстрирам това, което ще ви кажа сега. Но аз тренирам танцьори, при нас всичко е различно. Така че ще трябва просто да ми повярвате. Всяка тренировка е един невероятен стрес.

— Защо? — не разбра Настя.

— Защото е много страшно. И много болезнено. Когато спортистите разучават тройни скокове, изхвърляния и поддръжки, те трябва да преодоляват огромния си страх и силната болка от постоянните падания. Да се научиш да изпълняваш тези елементи, е извънредно трудно и докато децата ги усвоят, те изпитват такива болки, че могат да ги издържат само ако нервната им система е притъпена. Именно затова в двойките при тренировки се получават толкова конфликти. Та те не разбират, че зависят един от друг: дали ще паднеш, или не, ще те удари ли другият с кънката, или не. От това как всеки в двойката ще свърши своята работа, зависи дали например партньорката ще си счупи крака, или не. Дали ще падне надолу с главата, или не. Ако изиграе елемента технически неправилно, тя може да удари партньора си с кънка по коляното или в слабините. Ето защо те влизат във всяка тренировка като в битка. Затова отношенията им се изострят. Например по време на завъртането момичето е ритнало партньора си с кънката или случайно го е ударило с лакът в носа и той е прокървил — момчето веднага й крясва: „Глупачка!!! Идиотка!!! Какво правиш?!?!“. И още по-груби думи употребяват. С нея е същото. При изхвърлянето с три оборота например. Двойката разучава този елемент, партньорката трябва навреме да се разгърне, за да се приземи в, обратна посока на един крак, и това е много сложен момент, защото, ако избърза дори с една крачка, тя ще се пребие, разбирате ли? Тук не може елементът да не се изпълни изцяло. Може да се направи „пеперуда“, тоест партньорът да я изхвърли, да й придаде ускорение и въртене, това е достатъчно за един оборот и тя решава да направи единичен скок. Но решила ли се е на три оборота, съсредоточила ли се е за тях, тя задължително трябва да ги направи и да изпълни елемента докрай, защото разгърне ли се и избърза ли с една крачка — ще се пребие. И всеки път при изпълняването на елемента трябва максимално да концентрира вниманието си и да преодолява страха. Извънредно много зависи от начина, по който я е изхвърлил партньорът. Извие ли се при изхвърлянето — край, момичето полита с наклон и се просва на леда по очи. Оттук идва изостреното възприемане на всичко. Почти винаги на пързалката има сълзи, дори тренировката да е минала благополучно. Почти винаги има конфликти. И не всички могат да преминат заедно през тази ежедневна стресова ситуация.