Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Наташка погледна към Ветров. Той беше напълно погълнат от изпълзяващата от процепа лента, и дори — о, господи! — мимоходом си човръкна в носа. Наташка побърза да се извърне. Само заради Ванечка търпи тя тия мъки. Е, не съвсем безплатно, разбира се…
В същия ден, когато Ветров беше иззет от гаровото кафене, Ваня пак се появи там. Смяната на Наташка тъкмо завършваше и Ванечка заведе своето гадже в луксозно ново заведение.
— Брошчице, трябва да зарежеш това гадно кафене — каза й възлюбеният.
— Така ли? — попита изчервилото се момиче, замирайки от щастие.
— Предлагам ти много изгоден договор — свали я на земята Вано. — Ти ще работиш при Доцента. Ще готвиш, ще переш, ще изпълняваш всичките му желания. Заплатата е хиляда долара на месец. За начало. И моята вечна признателност.
— Предлагаш ми да спя с него? — Момичето чак забрави за маринованата си минога.
— Е, не знам, ако поиска… Но това не е главното. Ти ще се грижиш за него и ще го пазиш. При най-малкото нещо — веднага ми звъниш. Е, е, малката ми, защо се разстрои? Това е ужасно важна работа. Освен теб нямам на кого да я доверя. Ти си моята Мата Хари. Не, радистката Кет — направи вербувачът поправка с оглед интелекта на гаджето си.
Накратко, вербовката сполучи. И ето вече две седмици Наташка беше и готвачка, и перачка, и лаборантка, и… така нататък.
На екрана на телевизора се появи циферблат с движеща се стрелка. Ваня вече трябваше да дойде!
И наистина на вратата се позвъни по уговорения начин. Наташка се хвърли да отваря.
Вано мимоходом я потупа по бузата, съвсем като Щирлиц, и влезе в хола.
— Какво става? — без да поздравява, попита той гения.
— Разбираш ли, Ваня — също без да поздравява, сякаш влезлият не беше напускал стаята, започна Игор, — ето тези пикове са много близки. По никакъв начин не мога да ги разделя, не мога да уловя разликата! — Той ядосано забоде пръст в лентата на хроматографа. — Виж, ако имаше поне още две ампули. Бих задал други параметри.
— Няма две ампули! — прекъсна го Вано. — Има още само една. Съобразявай се с това. Твоите предложения?
— В такъв случай няма да я пускаме на хроматографа. Трябва да направим фракциониране, за да се убедим в резултатите от хроматографията. Но досега съм разложил само осемдесет процента от веществото. — Игор подаде на Вано лист с формули.
— Какво да се прави? Времето изтича. Ето ампулата. Кога ще имаш резултат?
— Трябва да я разтворя в дестилат. Обемът й е много малък. Да пресметна температурите на кипене на компонентите, после самото разделяне на сместа. След два дни — обобщи Ветров.
— Добре — съгласи се Иван. — Между другото ето, донесох ти спестовната книжка. Виж, вече има вноска.
Игор мимоходом погледна към синкавите страници.
— Аха — разсеяно реагира той и продължи да разглежда лентата от хроматографа.
Вано се усмихна и прибра книжката. Предположението му се потвърди — щом потъна в работата, Игор забрави за всичко друго.
— Брошчице, защо не си разглобила системата? — чу се разсърденият глас на Иван вече от кухнята.
— Ама аз не успявам! — захленчи притичалата от хола Наташка. — И готвене, и чистене, и тая химическа посуда. И през нощта той…
Наистина поохранилият се Ветров си спомни, че все пак е мъж.
— Не плачи, момиче, ще спрат дъждовете — утеши я Вано, като я прегърна и бегло целуна тънкото й вратле. Наташка се притисна към него и замря.
„Ето, в такива антисанитарни условия се ражда новата технология, която ще донесе нечувани печалби — мислеше Вано, като гледаше стъкленото съоръжение. — Ех, колко талантлив е руският народ! Само да имаше прилични властници! Но явно всеки народ си има своето нещастие — мислеше разфилософствалият се младеж. — Значи трябва да мислиш сам за себе си, никой друг в тая страна няма да помисли за теб. И за своя бизнес.“