Безбожникът [bg]

— Пелей обича младите момчета — засмя се Агис. — Да вървим!

Те излязоха от къщата, минаха по алеята, по централната улица, посветена на Богинята, която водеше към града. Тя беше обградена от смокинови и палмови дървета, между които се виждаха статуи на Артемида в различни пози. Пред всяка статуя гражданите бяха оставили кошници с цветя и плодове, от които сега крадяха просяците. Агис се опита да разпита Теламон за случилото се в Дома на Медуза, но лекарят още се чувстваше слаб, стомахът му се бунтуваше, а беше и загрижен за Касандра, която още беше бледа и мълчеше. Докато вървяха, Теламон усети присъствието на македонците: войници бяха разположени в страничните улици или градинките. Конен ескадрон препусна край тях, перата на шлемовете ярко се открояваха в светлината на следобедното слънце. Спътниците на Теламон си размениха неспокойни погледи, присъствието на вечните им врагове, които вървяха заедно с македонците, беше обезпокояващо.

Градът изглеждаше спокоен. Търговците и земеделците се бяха върнали. Каруци и ръчни колички задръстваха улицата. Хора от различни народности сновяха напред-назад. Нубийци в ярки наметки се блъскаха с русокоси скити, облечени в кожи на диви животни. Имаше египтяни и либийци, ханаанци, гърци и финикийци, дори група търговци от Картаген. Те бяха облечени в характерните си дрехи и отрупани с блестящи накити; въздухът беше изпълнен със странни аромати и миризми.

Напуснаха улицата и навлязоха във вътрешния град през една от големите порти, обградена от македонски стрелци и щитоносци. Шумът на града заля Теламон като гореща вълна. Почувства се замаян, дори леко му се догади. Къщите бяха скупчени една до друга, разделени от тесни алеи или широки улици, застлани с черни базалтови плочи. Просяци хленчеха за милостиня. Група либийски танцьори се кълчеха и въртяха под протяжна музика, а едно малко момче молеше зрителите за пари. Огнегълтачи и жонгльори, знахари, баячи, акробати и разказвачи хвалеха стоката си. Фокусниците и магьосниците продаваха скъпоценни камъни от планината Синай и амулети за щастие от водопадите на Нил. Минаха покрай малки храмове, посветени на богове със странни имена, около които обикаляха различни процесии — мъже и жени в жълти роби със силно начервени бузи размахваха систруми и тамбурини и танцуваха в транс със замъглени погледи и полуотворена уста. Теламон се опита да узнае нещо за тях, но шумът заглуши думите му. Трябваше да се дръпнат встрани, когато една процесия излезе от пазарния площад — млада жена седеше в носилка, носена от четирима потни нубийци. Беше гола, покрита само с тънък бял воал; на главата й имаше маска на бик с извити нагоре рога. Млади момичета тичаха пред нея с купи горящи благоухания, а други хвърляха листенца от рози. Мирисът, който се носеше от носилката, беше толкова натрапчив, че Теламон спря и притисна устата си с ръка.