Вечната маска на смъртта [bg]

— Точно така! Подозирам, че Атий е държал богатството си у дома. — Улпий посочи с ръка към обкования с метал сандък. — Или в нещо като това, или в ракла или скрин, скрити някъде. Клавдия, когато има смутове или напрежение, хората започват да закопават имането си, обикновено в градината. Убеден съм, че съществуват големи съкровища, скрити из цял Рим, по-голямата част от тях заровени и забравени. — Той разпери ръце. — Е, някои от онези, които са заровили имането си, не са оцелели, за да го изровят пак… Подозирам, че така е станало и с Атий. Сега ще ти кажа нещо, което не споделих със Салуст, тъй като го научих едва по-късно. Помниш ли последното надбягване с колесници, при което Скорп беше фаворит и мнозина заложиха, на него?

Клавдия кимна:

— Ние бяхме там.

— Както и аз. Сега знам, че това, което се случи с колесницата на Скорп, не е било случайно. Има общо с някакъв гвоздей, закрепен отвътре на колелото, поради което колелото се удари в бронзовите стълбове и се счупи. Скорп изгуби водачеството и Павзаний победи. Носят се слухове, че надбягванията са били купени… — Улпий сви рамене. — Съвсем лесно е да се направи. Един кон може да окуцее, едно колело може да се повреди, юздите се протриват… За този ден специално, така научих, Харон — о, да, самозваният цар на подземното царство, заложил огромна сума пари, че Павзаний ще победи. Отначало залагал на Скорп, както и всички останали, после внезапно изтеглил парите си…

— Мислиш ли, че Харон има пръст в тази работа с колесницата?

— Не, не, не мисля! Твърде опасно би било за него, хората говорят. Ако възнамеряваш да се намесиш в едно състезание, това става, като един човек плаща на друг. Колкото повече хора са в заговора, толкова по-опасен става той. Господарят Харон е доста предпазлив. За да уредиш такава злополука, трябва да подкупиш хора, да изпратиш писма, сама знаеш…

— Но надбягването с колесници беше уговорено! — засмя се Муран. — Виждал съм същото да се прави и на арената…

— О, да, обаче е станало и още нещо. Появил се нов залог. — Улпий заговорнически смигна: — Да, Харон изтеглил парите си, но на сутринта преди надбягването, около час преди началото, се появил тайнствен играч…

— Кой?

— Е, ако знаех, нямаше да е тайнствен, нали така? — духовито отбеляза Улпий. — Тъй или иначе, тайнственият играч извадил злато, но не солидите на Константин; всички монети, минали при различни брокери, били златни и сребърни монети на Галерий78 и Максенций…

— С други думи — заключи Клавдия, — някой, който е служил при тези императори. Някой, натрупал златни и сребърни монети, после загубил могъществото си, но запазил скрито някъде съкровището си и така и не го разменил за нови монети.

— Точно така!

— Атий Енобарб! — заяви Муран. — Той е натрупал състоянието си при Максенций, като преследвал християни. Максенций е убит при Милвийския мост. Атий е скрил съкровището си за черни дни и никога не би го разкрил някому, за да не го ограбят!