![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— И какво точно ще правим? — попита Слънчевия. — Ще изпълзим от кенефа и ще кажем „Здрасти“?
— За теб ще е все едно пак да се родиш, а, Слънчев? — извика Треперко от тила.
Слънчевия само се усмихна, а зъбите му блеснаха в сумрака.
— За твое сведение, да, нещо такова — каза Копринения, който вървеше зад Рел.
— Защо ти трябваше да питаш — прошепна Фурията на Слънчевия.
— Тихо — сгълча ги капитанът зад тях.
Приведени и замаяни от вонята, те вървяха напред, шляпаха и се подхлъзваха в изпражненията на управляващото съсловие на града. Колко подходящо! Фурията си представи как няколко етажа над тях в някоя тъмна ниша някой магистрат доближава сбръчкания си задник до дупката и напъва маймунското си лице, за да изкара…
Изведнъж стомахът й се обърна и тя трябваше да се облегне на мазната стена, за да не падне. Сторо я подхвана.
— Добре ли си?
— Не мога повече.
— Още съвсем малко. Ще издържиш.
— Моля те, капитане!
— Съжалявам.
Далече пред тях Слънчевия извика от гняв и отвращение и звукът отекна в тунела. Продължиха напред и не след дълго се озоваха в просторна подземна зала със сводест купол, осветена от фенера в ръката на Копринения. Слънчевия бе потънал до колене в езеро от зловонни изпражнения, покриващо пода. Всички останали се придържаха към плитчините покрай стените на залата.
— Изгнилите цици на Полиел! — изръмжа той. — Не мога да повярвам, че магът ни доведе тук!
Той посочи с ножа си към срещуположната стена. Фурията видя, че реката от говна извира от статуя, два пъти по-висока от нея. Приличаше на огромна кучешка паст. Очите й се нагодиха към тъмното и тя различи още детайли: дълги, остри уши и кучешки очи. Цяла статуя на главата на хрътка. Тук долу. В мрака. Каква беше причината за това?
Но муцуната бе твърде издължена, а главата твърде тясна. Изведнъж тя осъзна какво гледаше — глава на чакал. Риландарас. Белият чакал на Зимата. Проклятието на Кюон. Човекът чакал, Първият герой, който в продължение на векове бе върлувал из централните равнини, правейки ги непристъпни за всички, освен за племената, които го боготворяха — старите сети.
Копринения си проправи път до гигантската глава и я докосна. Обърна се към тях.
— Кой знае какво е това?
— Риландарас — отговори Фурията.
Копринения кимна доволно.
— Да. Знаех си, че ще го познаеш, Фурия. Въпреки че нито един от вас не го е виждал. Изчезна от тези равнини преди почти век. Омразата на града към този древен враг беше огромна — човекът чакал от степите. Очевидно е.
— Всички знаем историята — изръмжа Слънчевия. — Императорът или Танцьора най-накрая го убил. Давай нататък.
— Това е само една версия на събитията… във всеки случай, това е вход. Много стар вход, от времето преди сегашната Империя, когато Хенг е бил независим град държава. Третият най-влиятелен град държава на континента. Тогава Риландарас и сетските племена бяха вечният враг и постоянно нападаха стените…
Известно време магът мълчеше, гледайки опръсканата с лайна огромна статуя. След това поклати глава, сякаш възкресяваше стари спомени. Фурията погледна въпросително към Сторо, но капитанът се намръщи. Не сега.
Копринения стъпи на едната лапа, повдигна се до главата и прошепна нещо в лявото каменно ухо. Една дума. След миг камъните изстенаха и изскърцаха и се посипаха купове боклуци и изпражнения. Острите зъби се разделиха със стържене. Пастта се отвори.
— Топките на Гуглата! — възкликна Треперко. — Няма да вляза там!
— Тогава ни чакай тук, сам в тъмното — предложи му Сторо.
Рел вече се бе промъкнал вътре. Той се върна и им махна да го последват.
— Има пътека.
Докато вървяха по пътеката, Фурията се изравни с Копринения.