Не се сбогувам [bg]

- А защо имахте сблъсък?

- Казах му, че първо трябва да се убедя, че пред Русия наистина има само два пътя, червен или бял. А Маса - така се казва моят японец - заяви, че това не е честно и че просто протакам нещата. И пътищата ни се разделиха. Той тръгна към Севастопол, да ме чака, докато „приключа с ровенето в т-търбуха на мъртвия тигър" (те имат такава поговорка). А аз обещах, че пътуването ми няма да продължи дълго.

- Какво пътуване? Докъде?

- Знаете ли, когато се прибрах в московския си апартамент, там ме очакваше интересно писмо. От стар познат.

Отец Сергий замълча, загледан разсеяно в блещукащата вода. Мона изчака малко, а после нетърпеливо докосна ръкава му.

- Разказвахте ми за писмо от някакъв стар познат.

- А? Да. Извинете. Той е убеден анархист, адепт на тъй наречената „Черна правда". Казва се Арон Воля. Сега се е установил в Украйна. Там имат нещо като анархистка република. Вика ме да я видя със собствените си очи. Пише: заповядайте, няма да съжалявате. Почти съм уверен, че това са г-глупости и утопия, но все пак реших да намина, нещо като екскурзия. За да ми е чиста съвестта. Знае ли човек, може пък... Писмото е хубаво, а и човекът не е глупав - отец Сергий отново въздъхна. - Ще видя, ще се уверя, че това са брътвежи и отивам в Севастопол, при Маса.

Мона напрегнато се чудеше кое е по-добре - отново да се озове сама или да се присламчи към този странен екскурзиант. Дали така няма да е по-безопасно?

- А къде е тази анархистка република? Далеч ли е?

- В Приазовието. Там има едно такова уездно градче, Гуляйполе.

- За републиката на Махно ли говорите?! – възкликна Мона. Доста неща беше чула за степния атаман и неговата „свободна република" в Гуляйполе във влака за Белгород, когато решаваше какъв маршрут да избере в движението си на юг.

В „зоната на сумрака" между червените и белите се бяха нароили десетки степни републики и всяка си имаше свой атаман: „Чигиринската комуния" на Коцура, „Холодноярската управа" на Чучупака, „Новая сеч" на Божко, „Лицарско казачество" на татко Ангел, някаква „Зеленошколска директория", но най-много се говореше за гуляйполския атаман Махно.

Не, няма нужда от такива екскурзии. Няма начин. Ще се наложи да се разделят с отец Сергий, щом съвсем е тръгнал да превърта.

- Смятам да се спусна по Донец до Изюм, а оттам да вървя пеш - завърши разказа си неверният рицар. - А вие ще продължите сама. Баркасът лесно се управлява, трябва само да движите руля. Аз ще ви науча да се оправяте с мотора.

- Ама и този вашият японец е голяма работа. И това ми било приятел - от огорчение й се искаше да каже някоя гадост. - Да пусне възрастен човек да се впусне сам в толкова опасно пътешествие.

- Че какво му е опасното? - учуди се отец Сергии. - По нашите мерки с Маса - изобщо не е опасно. Ще се отбия на г-гости при познат. Ако не ми хареса - за няколко дни съм в Крим. А пък ако все пак ми се понрави, въпреки очакванията ми - ще извикам Маса при мен.