Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Уорлокът изглеждаше объркан и вдигна ръце. Брадок приближи дракона още малко.

— Трябва да върнеш корабите обратно. Ордата е в Лордерон, не на другия край на морето! — извика той.

Гул’дан продължаваше да се прави, че не го чува. Този път Брадок почти качи дракона си върху кораба и се озова едва на около триста метра от уорлока.

— Казах…

Изведнъж Гул’дан протегна ръка и от нея се изстреля зелен лъч, който се удари в гърдите на ездача. Брадок усети силна болка, усети как дробовете му се стягат, сърцето му спира и понечи да си поеме дъх, но и двете спряха да работят. Светът потъмня и Брадок се катурна от седлото си, за малко не уцели кораба и потъна под вълните. Последната му мисъл бе, че поне беше успял да полети.

Гул’дан се усмихна самодоволно, виждайки как тялото на ездача се изгубва под водата. Трябваше да накара глупака да се приближи и да действа бързо, за да може магията му да проработи. Освен това се притесняваше как ще реагира драконът при смъртта на ездача си и внимателно проследи как огромният червен звяр се отдалечава, изправя глава и надава яростен рев, а после размахва криле и се изстрелва в небето. Гул’дан го наблюдава достатъчно дълго, за да се увери, че няма да продължи да кръжи над него, подготвяйки се за атака. После се обърна и отново се загледа във водата, която се вълнуваше покрай носа на кораба.

Но той не видя втората фигура, която се носеше високо над него. Торгус се състезаваше с Брадок, преди приятелят му да забележи корабите и беше видял всичко. Сега той обърна дракона си и се насочи с пълна скорост към Куел’Талас. Зулухед щеше да иска да разбере какво точно се е случило и Торгус подозираше, че ще трябва да отлети с новините към Ордата и може би дори и до самия Дуумхамър.