Пазачът на фара [bg]

Съучениците им се насъбраха около тях в двора на училището и Юн усети приятното чувство да бъде в центъра на вниманието.

– Аз го намерих! Мисля, че е нещо сладко – каза той и вдигна гордо пликчето.

Мелкер го сръчка.

– Какво, ти ли? Намерихме го заедно!

– Да не сте го извадили от някой контейнер за боклук? Пфу, ама че гнусно! Изхвърли го, Юн.

Лиса сбърчи носа си и се отдалечи.

– Ама нали е опаковано? – възрази той и отвори внимателно пликчето. – И освен това беше кошче, не контейнер.

Момичетата бяха толкова нелепи. Като по-малък си играеше доста и с тях, но щом тръгнаха на училище, нещо се случи и те като че се преобразиха. Сякаш в тях се бяха настанили извънземни. Само се кискаха и се лигавеха.

– Ама че са смешни момичетата – каза той високо и момчетата, които се бяха скупчили около него, изразиха съгласие.

Всички разбираха за какво говори. Голяма работа, че е било в кошче за боклук.

– Нали е опаковано – повтори думите му Мелкер и всички закимаха.

Бяха изчакали до обедната почивка, за да покажат откритието си на останалите. В училище сладкарските изделия бяха забранени, което правеше ситуацията още по-вълнуваща. В пликчето имаше нещо като бял прах от шайби24 и когато го намериха, се почувстваха като Индиана Джоунс, все едно са тръгнали на приключение. Той – или, добре де, той, Мелкер и Джак – щяха да са героите на деня. Оставаше само въпросът каква част от находката трябваше да споделят, за да задържат статута си на герои. Ако не почерпеха, останалите щяха да се разсърдят. Ако пък раздадяха твърде много, нямаше да остане достатъчно за тях.