Бавачката на ангели [bg]

Тя се отправи решително към хладилника, за да види какво може да приготви. Стана ѝ ясно, че най-бързият вариант е кисело мляко с корнфлейкс, затова остави киселото мляко на масата и извади пакет „Фростис“ от килера.

Кристина нададе измъчена въздишка.

– По мое време дори не си помисляхме да дадем на децата нещо различно от истински, домашно приготвен обяд. Патрик и Лота никога не са яли полуфабрикати и виж колко са здрави. В основата на доброто здраве стои добрата диета, винаги съм го казвала, но вече никой не слуша старите мъдрости. Вие, младите, си мислите, че знаете най-добре, и искате всичко да се случва бързо.

Тя спря, за да си поеме дъх. В същия момент Мая влезе в кухнята.

– Мамо, умирам от глад, Ноел и Антон също. Коремчето ми е празно – каза тя и погали корема си, който все още беше закръглен по бебешки.

– Но нали сте яли наденица, докато сте били навън с колата – каза Кристина и погали Мая по бузата.

Мая поклати рязко глава и светлата ѝ коса се развя във въздуха.

– Не, не сме яли наденица. Ядохме само закуска и съм гладна. Много гладна!

Ерика зяпна малката предателка и усети осъдителния поглед на Кристина да изгаря тила ѝ.

– Мога да им изпека палачинки – каза Кристина, при което Мая започна да подскача нагоре-надолу от щастие.

– Бабините палачинки! Искаме бабините палачинки.

– Благодаря – каза Ерика и прибра киселото мляко обратно. – Тогава ще се кача горе да се преоблека и да проверя едно нещо по работа.

Кристина беше застанала с гръб към Ерика и вадеше съставките за тестото, след като вече бе успяла да сложи тигана да се загрява на котлона

– Върви, аз ще се погрижа бедните деца да хапнат нещо.

Броейки бавно до десет, Ерика се качи на горния етаж. Всъщност нямаше какво да проверява, просто имаше нужда да си отдъхне за малко. Майката на Патрик беше добронамерена, но знаеше какво точно да каже, за да докара Ерика до лудост. Странно, но поведението ѝ нямаше същия ефект върху Патрик, което ядосваше Ерика още повече. Всеки път, когато опиташе да говори с него за Кристина и за някоя нейна реплика или постъпка, той просто казваше: „А, не се впрягай. Мама си е такава понякога, не ѝ обръщай внимание“.

Може би отношенията между майка и син си бяха такива и някой ден самата тя щеше да се държи като досадна свекърва със съпругите на Ноел и Антон. Но дълбоко в себе си не го вярваше. Щеше да бъде най-добрата свекърва на света и снахите ѝ щяха да общуват с нея като с приятелка и да ѝ споделят всичко. Щяха да искат тя и Патрик да идват с тях на всички пътувания, щеше да им помага с децата, а ако бяха много заети на работа, щеше дори да идва и да помага с чистенето и готвенето. Вероятно щеше да има собствен ключ и... Ерика се сепна. Може би все пак не беше толкова лесно да бъдеш съвършената свекърва.

Тя свали връхните си дрехи и облече дънкови шорти и тениска. Бялата блуза ѝ беше любима. Въобразяваше си, че с нея изглежда по-слаба. Вярно, през годините теглото ѝ беше варирало доста, но едно време Ерика неизменно се въртеше около трийсет и осми номер дрехи. От няколко години обаче беше принудена да си купува четиресет и втори номер. Всъщност откакто забременя с Мая. Как се стигна дотук? Положението при Патрик не беше по-добро. Би било преувеличено да се каже, че мъжът ѝ беше в страхотна форма, когато се запознаха, но поне коремът му беше плосък. Докато сега изпъкваше значително, а за жалост, Ерика трябваше да признае, че намираше бирените коремчета за най-непривлекателното нещо на света. Това я накара да се зачуди дали Патрик мисли така за нея. Тя също не изглеждаше така, както когато се запознаха.