И се възправи сянка [bg]

Жрецът на Монбари продължаваше да го наблюдава от другия край на стаята.

Че реши, че трябва да си прочисти главата, и се изправи на мига. Спря, за да улови погледа на Суон — искаше му се тя да го последва. После се отправи към изхода под погледа на жреца на Монбари, който продължаваше да го наблюдава.

Когато се озова навън, вдиша дълбоко, за да напълни дробовете си с чист въздух. Пазачите не му обърнаха внимание — беше просто поредният жрец от антуража на Сашийн.

Че погледна надясно, където пламъците на клада се издигаха високо в нощта. Двама жреци воини тъкмо хвърляха в нея празна каса от вино — една от многото, които жреците вече бяха успели да изпият.

Дипломатът предположи, че това би могло да се очаква. След като бяха успели да прекосят морето и повечето кораби от флотата бяха оцелели след снощната буря, матриархът и нейният генерален щаб имаха нужда да изпуснат напрежението. Като ги наблюдаваше тази нощ как празнуват и се тъпчат, Че си даде сметка, че до мига, в който стигнаха до сушата с, общо взето, непокътнати сили, никой не е бил напълно сигурен дали това изобщо е възможно.

Той се отдалечи малко встрани от шума на палатката. Чакаше с надежда да се появи Суон. В долината подухваше лек бриз, напомнящ за предстоящата зима. Трябваше да побързат, ако искаха да превземат Бар-Кхос преди падането на първия сняг.

Един жрец воин съпровождаше разузнавач през входа в заграждението — беше потънал в мръсотия уморен пурд на средна възраст, който накуцваше. Хрътката му не се виждаше никъде. Че присви очи. Зад пратеника и разузнавача към входа се приближаваше втори жрец воин. Мъжът обаче спря, когато входът отново беше препречен с преградата. Той се преви в пристъп на кашлица и след това се отправи в съвсем друга посока.

Странно — помисли си Че.

— Хей, вие! — извика той на пазачите при входа.

Те се обърнаха, за да видят кой крещи.

Нов писък проряза нощта. Той напомни на Че за писъка от врящия воден нагревател и свирката, която накрая го беше заглушила.

Очите на Че продължаваха да следят отдалечаващия се жрец воин.

— Няма значение — извика той на пазачите.

Погледна отново към входа на палатката. Суон не се беше осмелила да излезе навън, за да се присъедини към него.

Че бавно се отправи сам към палатката си.