Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-Защо да не разчитаме? - с високомерно изражение се осведоми Торин.

-Главната награда за победителя, ако той е човек, е приемането му в рода и красавица жена - отнво се усмихна Берел.

-А ако не? - попита, разпалвайки се Торин.

-Почит, уважение, известност, и най-важното вниманието на Господаря.

-Тогава със сигурност ще вземем участие - спокойно каза Дребосъка. - Но това е след четири дни, а къде да преклоним глави сега?

-За това ще се погрижи Нефар. - Берел удари неголям бронзов гонг. На прага се появи юноша-ангмарец, висок, тъмнокос. Берел кратко му заповяда да намери свободно място за „новите приятели", както се изрази той. Нефар, при това той нарече брат.

-Вие също ще ни станете братя - обърна се той към джуджетата и хобита, - когато дадете клетва. А относно ковачницата - все пак си помислете. Там от вас ще има най-голяма полза.

Те вече излизаха, когато Берел, се усмихна странно и внезапно ги задържа.

-Разбира се, нищо не ми струваше да ви разпитам един по един, - тихо каза той, усмихвайки се. - Но аз достатъчно знаех за вас и без това.

Нефар дълго ги води по улиците на градчето, докато не ги настани на втория етаж на някакъв склад. Произлязъл от Запад, той добре говореше Общия Език, макар че знаеше още поне пет-шест наречия, които се говореха при привържениците на Олмер. На въпросите той отговаряше с не много голямо желание, но кратко и точно. „ Колко отдавна е бил основан този град?" - „Преди единадесет години, когато Господарят решил окончателно да се настани тук." - „Живели ли са тук някакви племена?" - „Не, тук е била празна земя, Горите Ча не са пускали никого тук." - „Как тогава е минал Господарят?" - „Затова е Господар, че пред него всички отстъпват." - „А ти самия откъде си?" - „От Запад, домът ми е в Ангмар..."

След като огледаха просторното, макар и доста прашно помещение, Дребосъка се поинтересува, откъде да взимат храна.

-Докато не сте дали клетва , ще ви се наложи да си купувате храната - каза младият ангмарец. - Но после всичко ще бъде безплатно, от воинските магазини и освен това, ако работите - ще получите за изработеното, от вас доста злато. При нас не се скъпят за майсторите.

-А ще отидеш ли ти на състезанията, които урежда родът Харуз? - поинтересува се Торин.

Ангмарецът утвърдително кимна.

-Ние искаме да премерим сили там - заяви Дребосъка. - Как да стигнем там?