Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-Сега е редът на майсторите. Всеки може да покаже умението си в каквото пожелае.

„А какво, ако?... - проблесна във Фолко палава мисъл. - Със стрелба не можеш да ги учудиш. Ами с ножовете?..."

Хобитът, решително разбута съседите, си запробива път към чертата.

Излезлите се оказаха малко. Няколко човека - ангмарци и харадрими - показаха изкусно владеене на меча, ветрилна защита и нападение, но това изобщо не можеше да се сравнява с това, което хобитът беше видял при Дребосъка. Хареса му един с великанско телосложение мургав харадрим, който майсторски въртеше около себе си и тежкото копие, действайки с него едновременно и като със сопа. А после напред излезе човек с невисок ръст със свободни жълтеникави дрехи. Той се поклони, високо вдигайки свитите юмруци, изправи се - и от десния му юмрук като че се изтръгна синя мълния. Дългата бойна верига с остър връх изглеждаше като жива змия, обвиваща от всички страни повелителя си. Без дори и за миг да остава в покой, змията се хвърляше на всички страни, закривайки стопанина си с непроницаем блестящ купол. Странния човек с необикновеното оръжие го изпратиха с възторжени викове.

Дойде редът на хобита. Запъхтеният Нефар обаче успя да донесе по молба на Фолко чувал с ряпа и сега я раздаваше на около десетина доброволци, съгласили се да помогнат.

Фолко излезе на свободното пространство и се поклони. Десетимата му помощници излязоха след него, носейки в ръце по една купчинка ряпа. Фолко пое дъх, съсредоточи се, за миг затвори очи... а после рязко се изправи и махна с ръка. В този миг десетина жълти репи му бяха хвърлени право срещу главата. Срещу тях из-под наметалото му се изтръгна метално ветрило. Ловките ръце на хобита хвърлиха всички висящи на колана ножове. Остриетата им с плътно хрускане разсичаха жълтата плът - и нито една ряпа не достигна целта си.

Наградата му бяха възторжените викове и удрянето на мечовете в щитовете - знак на най-голямо одобрение при равнинните племена на Истланд. Почервенелият Фолко стоеше, неловко покланяйки се. Дотича Нефар и го тупна по рамото, като каза, че хората молят да повтори. И Фолко повтори упражнението също толкова успешно и когато излизаше от полето на състезанието, мисълта - би било добре да стане единствения победител в два вида за един ден! - заемаше в главата му неоправдано много място.

Но се намери още един, които имаше с какво да учуди събралите се - това се оказа обикновено скромния Дребосък.

Той невъзмутимо излезе от редиците на зрителите, носейки под мишница нарът сухи съчки и бързо, както могат само джуджетата запали малък огън. След това с буйно изсвирване той издърпа от ножниците дагото и меча си - и Фолко отново видя знаменития железен вихър на Малкото Джудже. Преди хората да успеят да се учудят, защо е бил запален огъня, Дребосъка с леко, стремително движение подхвана с острието на меча горяща клонка и тя се запремята пред него във въздуха,, разхвърляйки около себе си алени искри. Зашеметените зрители замръзнаха, а Дребосъка подхвана от земята втора клонка, трета, четвърта и ето вече пред него във въздуха гореше още един огън, поддържан от мълниеносни, неразличими от окото движения на меча и дагото. Нито за миг не отслабваше непробиваемата защита, не станаха по-редки дългите неотразими на- пади - но огънят гореше и една клонка се въртеше даже над главата на Дребосъка. Така той вдигна във въздуха всичките горящи съчки, заобикаляйки се с огнен купол, а после с рязък вик: „Хазад!" - отскочи настрани, слагайки оръжието в ножниците под неистовите викове на учудване и възторг. С последната серия удари той разсече всички до една горящи съчки и сега на земята угасваше само малка купчинка въглени.