Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-Това ми е известно, почтени сине на Хемфаст и само бих искал да знам - защо? При нас не е Търговската Област, при нас идват по работа.

Берел гледаше без да откъсва поглед, гласът му както и преди си оставаше дружелюбен, но погледът стана твърд.

-Да, ние дойдохме тук, защото познавахме някои от тези, които управляват тук - намеси се Торин. - Ние се срещахме с тях и се запознахме.

-Да, с майстора на меча, гърбавия Сандело и... с Господаря Еарнил - продължи Фолко.

-Но, почтени Берел - внезапно със странна усмивка подхвана речта на хобита Торин, - ние идвахме не при Господаря Еарнил. Ние идвахме при Олмер от Дейл, човека, когото аз познавах много отдавна на Запад, в Арчедайн, под името „Злия Стрелец".

Личеше си, че Берел се обърка. Той прокара ръка по мустаците си, изпитателно погледна приятелите - и хобитът със скрито тържество видя в дъното на погледа му известно объркване, пък и то беше разбираемо - тези странни джуджета показват такива съкровени познания! Кой ги знае, може би наистина са хора на Господаря... Фолко беше готов да се закълне, че така, - или горе-долу така - беше задължен да мисли в този миг Берел.

-Приятелите на Господаря Еарнил - са и мои приятели, покашляйки се, произнесе Берел, като че ли не обръщайки внимание на прозвучалото име на Олмер. - Но как сте се запознали с него? Моля ви да отговорите на този въпрос, той не е обикновен, ако наистина сте негови приятели, то няма какво да криете...

-Ние не веднъж се срещахме с него - в Арнор и околните местности - каза Фолко.

Той внезапно изпита странна потребност, настоятелен стремеж да разкаже и за първата среща - в Брее. Ясна работа, че Олмер тогава е бил там и оставайки невидим зад гърбовете на дружината си, удържа Сандело от двубоя. И хобитът започна да говори, стараейки се да не пропусне нито един детайл, без да щади себе си, разказвайки за караницата в хана. Но, разказал за „Танцуващото пони", то нито с дума не спомена за „Ножниците на Андарил". Особено по-дробно, без да пропуска нищо, той разказа за срещата при Сиранон, за сдобряването с Господаря и Сандело и за направените им подаръци...

-И, сбогувайки се с нас, Господарят ни пожела успех в Мория. Той каза, че иска отново да се срещнем че ще се радва на това. Той го каза, ние го чухме - и ето ни тук, в неговата страна, и искаме да бъдем заедно с него.

Берел мълчеше и втренчено гледаше острието на Отрина, което, почервенял, му протягаше хобита, на дръжката на секирата на Торин. Фолко забеляза, че човекът няколко пъти едва забележимо кимна, като че съгласявайки се с някакви собствени мисли.