Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-Ето, а ти приказваше - мирна, мирна страна! - мърмореше Дребосъка. - Но мазета с решетки и железни катинари те във всяко село имат, който и да живее там...

На третия ден, докато яздеха покрай ниски хълмове, Дребосъка изведнъж застана нащрек и подуши с нос въздуха.

-Тук наблизо има ковачници на тангари - заяви той, - или аз нищо не разбирам от въглищарство.

-Да, сигурно! - мрачно се съгласи с него Торин. - Скоро и тук ще се появи истинска броня.

Но привечер на третия ден пътешествието им завърши. Дълбоко в себе си хобитът очакваше да види нещо като Мордорския Замък или поне Исенгард - крепост силна, внушаваща страх и олицетворяваща мощта на повелителите й - а вместо това пред погледа му изникна градче, заобиколено, наистина, от ограда, но издигната набързо, повече за вид, отколкото за действителна защита. Купчината на разно стилни къщи, бутащи се на речния хълм, простиращи се до далечните гори на хоризонта полета, чифлиците сред стопанските сгради. Ковачници, складове, хамбари, сеновали, плевници, хармани, паяжина от разделящи се в различни посоки пътища - и постоянното, но не суетливо движение по тях. Вървяха на групи или сами, преминаваха тежко натоварени обози, в тръс бързаха нанякъде конни отряди, бързаха куриери, водещи след себе си един или повече резервни коня... Звучеше раз- ноезична реч и Фолко с голям труд улови в случайно подслушаните откъслечни чужди разговори познатите думи на Общия Език, по странен начин преиначени. Срещащите се хора от различни племена говореха между себе си на причудливо изменено Западняшко наречие, да ги разбереш веднага беше невъзможно.

В не много широките дървени порти, за учудване на хобита нямаше стража. Те влязоха вътре, заредиха се улици, застроени от издигнати на бърза ръка дървени къщи. Хората с интерес поглеждаха към мълчаливия отряд, но никой не посмя да ги извика, да ги попита нещо.

Като стигнаха до самия център воините слязоха от конете и направиха знак на джуджетата и хобита да слизат. Пред тях се озова широко разпрострялата двете си крила двуетажна дървена къща. Четири двукрилни врати бяха широко отворени и макар че до всяка вече стоеше по един воин, през цялото време влизаха и излизаха хора. Старшият на конвоя каза нещо тихо на помощника си и той се скри зад вратата, а охраната поведе джуджетата и хобита покрай сградата в двора. Там също цареше суматоха. Разтоварваха се някакви тежки талиги, някой влачеше купчина от току-що изковани мечове, държейки ги като наръч дърва. Някой извеждаше пръхтящите коне от разположената в ляво конюшня. Но приятелите ги поведоха настрани от това сборище на хора, надясно, към дълго едноетажно здание с тесни, покрити с решетки прозорци.