Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-Защо сте решили да се противопоставите на своите? Как си се решил на такова родоотстъпниче- ство, полуръсте?

-Хобитите са мирен народ, това е така - правейки се на засегнат, хладно промълви Фолко. - Но и сред тях се срещат любители да попътуват и да живеят така, както смятат за необходимо, заставайки под тези или онези знамена не защото под тях стои по-голямата част от сродниците ти, а защото - това са твоите знамена и ти сам ги избираш.

Берел още дълго ги разпитва за подробностите по пътя, за басканите, дорвагите и накрая широко се усмихна.

-Е какво пък, аз ви вярвам! - просто каза той. - Вярвам ви затова, че самият аз бях тогава през онази есенна вечер в хана в Брее и ви видях със собствените си очи. Моите почитания, полуръсте! Ти не само си пораснал, но и доста си поумнял. А за срещата ви до Сиранон ми е разказвал самият Сандело. Пък и Господарят ми каза някои неща, когато не видях при него гундабадския му трофей. Какво пък! Ако искате да бъдете с Господаря и не служите на Арнор или на елфите - заповядайте! Но кажете, защо все пак дойдохте тук?

-Тук е единственото място, където могат да ни оценят по достойнство - пръв отговори Дребосъка. - Ти, уважаеми, няма да получиш от нас друг отговор. Омръзнаха ни самотните пътувания, когато единствената цел е - да оживееш.

-Но знаете ли вие, какво изисква от воините си Господарят?

Приятелите замълчаха.

-На Сиранон ние говорихме за достойните за храбрия дела - проговори Торин. - Но аз не мисля, че Господарят, смел, храбър и благороден, е направил своя цел грабежа заради грабеж... Макар че да вземеш от този, които има много, за този, който няма нищо... Какво срамно има!

-Ще ви кажа! - тържествено провъзгласи Берел. - Господарят разбира се, би го казал по-добре... Аз само повтарям. - Той направи пауза, - Тук, в тези земи, са се събрали най-достойните сили на свободния свят. И тук те чакат своя час, за да започнат най-великата и най-справедливата от войните, като приключат с робството, наложено ни от Задморските Елфи. Ще пометем прогнилите стени на старите кралства, създадени от ръцете на чародеи и техните прислужници. Ние справедливо ще разделим огромните богатства, които лежат там в забрава. Няма да има граници и стражи, няма да има врагове и неприятели, нашите деца няма да загиват заради прищявката на господарите. Всяко племе и всеки род ще може да живее по законите на предците, без да се подчинява на никой, освен на самите себе си. Това ще бъде светът на силните и свободните! Слабите ще си отидат, такъв е законът! Само така ще можем да освободим Средната Земя!

„Само без спорове!" - като заклинание твърдеше пред себе си хобитът. Той би могъл да разбие наивно- непохватните твърдения на Берел с две-три неотразими довода - но трябваше да мълчи, надделявайки над себе си.

-Тук, в нашата Област - продължаваше разпалено Берел, - имате само един път - да се присъедините към войската на Господаря и да го следвате до победа, или докато смъртта, честната смърт на бойното поле, не ви изтръгне от нашите редици. Гарантирам, тогава вие бихте заели тогава достойно място в Чертозите на Очакването, уважаеми джуджета! Дошлите при нас могат да тръгнат след нас - или да загинат, защото великото дело не бива да се подлага на опасност заради глупава случайност. И щом изслушахте всичко това трябва да решите, с кого сте. Не мога да приема вашата клетва за вярност, това го може само Господарят, но да ви дам достойна работа е в моите правомощия. Нали нея я търсехте - правилно ли разбрах думите ви?