Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Торин остана и заедно с Дребосъка и Фолко гледа, как излизат един след друг облечените в пълни доспехи воини, само заменили мечовете с тояги. Как специално определени хора от рода Харуз заобикалят всяка от двойките, за'да следят за правилата, и как един след друг, с наведени глави, стараейки се да не гледат настрани се отдалечават претърпелите поражение, а останалите отново излизат един срещу друг, и така дотогава докато не остана един воин, слабоват и с гърбав нос, с орлов поглед в синьо-чер ни прави дълги коси, - човек от Изтока, от самия Барски Хребет.

А после глашатаите обявиха, че се извикват за състезание всички, на които не им е нужна женска ласка, които ги влече боят заради битката и победата заради самата слава и немалко опитни, набраздени от сблъсъците воини се отзоваха на него. Сред останалите излезе и Торин.

Със замиране на сърцето следяха приятелите, как излита и пада тоягата му, как джуджето играе с нея, като с любимата си секира, удряйки от неочакван позиции по забралата на противниците и как един след друг победи той трима и неочаквано остана с могъщ истерлинг с тъмно-кафяв кожени доспехи, нисък шлем с гребен, също така победил до този момент трима. Торин не сваляше облеченото върху доспехите наметало, само по-здраво го беше завързал, очевидно, не желаейки да показва разкошната си броня от митрил и когато се сблъскаха, отначало победата бе за истерлинга, защото наметалото, макар и малко, но все пак пречеше на Торин и противника му майсторски се възползва от това. Един път му се отдаде да удари отгоре по хауберка на джуджето и да го засегне по нараменника. И сега Торин се вбеси. Гръмоподобния вик на Народа на Дурин се промъкна през глъчката на ободряващите истерлинга викове: „Барук хазад!" Наметалото отлетя настрани и истинското сребро на доспехите на Торин заблестя на слънцето. „Хазад аймену!" - и избито, далеч настрани излетя оръжието на противника. В следващия миг тоягата на джуджето, като копие удари в най-уязвимото място - в напречната гънка на шлема, като при това всички видяха, че Торин нарочно измени посоката на удара за да не нарани човека...

И златната чаша се падна на Торин, и той гордо премина, високо вдигайки я, прегърнат с победения от него истерлинг, като се помири с него и си обмениха за спомен ножовете. Берел, с усмивка, разтваряйки ръце, покани и тримата приятели, толкова отличили се през този ден, на празничното тържество с най- близката му дружина. И можеха само да се радват, че- всичко се оказа толкова удачно, ако не беше странното чувство на тревога, което се появи у хобита, когато той видя малкият гном, нечуто плъзнал се покрай трапезите към Берел - отдавнашния познат, които приятелите не бяха виждали от дена на битката при Вълчия Камък. И странен беше погледът, хвърлен от гнома към Торин, безгрижно пийващ си бира. В сърцето на Фолко впълзя студената змия на приближаваща се опасност.