Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
Съперниците се оказаха достойни един за друг. На първата стрелба пропусна само един от трийсет и осмината. Фолко излезе, без да чувства краката под себе си, без да чува учудените възклицания и чулите се тук-там подигравки. Разбирайки, че трябва с нещо да се отличи, той не губи време за прицелваме и секунда. Разстоянието беше за него нищожно и той заби стрелата в самия център на мишената без да се цели - нещо, което не си позволяваха дори хазгите - прославени и непобедими стрелци.
Когато се връщаше след изстрела, недоумяващата тишина около него се смени с викове на радостно учудване и Фолко съжали, че не разбира нито дума.
Мишената бе отнесена по-надалеч и отново Фолко не се задържа на бялата черта. Излизайки на нея, той се поклони церемониално няколко пъти на всички страни, последния поклон той направи с гръб към мишената и рязко обръщайки се, пусна стрела, докато другите стояха, мерейки се доста дълго. И отново приветствия, излитащи над главите копия...
След третия изстрел останаха двадесет. След четвъртия - осем, освен Фолко двама истелинги и петима хазги. Те вече поглеждаха към Фолко с някакъв мрачен интерес. След изстрела му, без да се цели те също спряха да се целят и когато мишената бе преместена за трети път, някои от тях бяха подведени от това. Грамадните им стрели минаха много близо до мишената, но все пак пропуснаха. Сега хората се целеха много продължително, ловейки и най-малкото подухване на вятъра, ту вдигайки, ту отново отпускайки лъка.
На петия изстрел Фолко разбра, че силите му са на предела си. По-далеч не може да прати стрела и без това се наложи да я пуска доста високо нагоре. Хазгите не приеха предизвикателството да стрелят без да се целят - целеха се, и нито един не пропусна. От истерлингите не уцели никой.
Когато мишената беше преместена още по-далеч, Фолко само тежко въздъхна. Наложи се да прибегне към спасилата го в клисурата на Саруман хитрина - да пусне стрелата, седейки на земята. Той не пропусна, и това предизвика буря от възторг. Не уцели един от съперниците му, те останаха четирима. Но, когато разпоредителите започнаха да отнасят мишената още по- далеч, най-възрастният от хазгите нещо дрезгаво извика. Из тълпата се разнесе въздишка на учудване, Фолко стоеше без да разбира нищо. Старият хазг, нисък, цял в белези, му протегна твърдата си длан и нещо произнесе, хобитът не разбра, но протегната ръка я стисна. Стисна ръката на врага...
Стрелците, и петимата, се приближиха до трибуната, където стоеше Берел. По пътя хобитът видя отчаяно викащите нещо възторжено приятели-джуджета, а после чу как Нефар тихо му преведе думите на хазга:
-Те се отказват от състезанието и изискват да те обявят за победител заедно с тях. Да се отдалечава повече мишената те смятат за нечестно.
Тълпата приветстваше благородната постъпка на хазгите със задружен рев.
-Поздравявам те, полуръсте! - обърна се към него от трибуната Берел. - Но все пак делиш наградата...
Фолко не успя да отговори. Отново прозвучаха тръбите, и старейшината на рода Харуз, че и петимата победители ще получат за подарък по една сребърна походна чаша, а на красавицата ще й се наложи да почака.
Хобита го вмъкнаха в тълпата и той попадна в прегръдките на приятелите. Около него се образува плътен кръг - поздравяваха го, потупваха го раменете, мнозина се опитваха да го заговорят, но той не разбираше източните наречия, а Нефар за известно време се оказа изтикан, да се промъкне към хобита той успя, чак когато трябваше да приема наградата.
-Той казва, че доблестта ти и уменията те слагат в една редица с най-добрите стрелци от равнините - безстрастно превеждаше Нефар насочената към фол- ко реч на старейшината на рода Харуз. Той говореше високо, и цялата тълпа внимателно слушаше. - Родът Харуз винаги ще се радва да те види сред своите. От днес всеки мъж от рода Харуз е твой брат, защото най-много от всичко те ценят доблестта и бойните умения. Канят те да им гостуваш след състезанията. Да не си посмял да откажеш!
Фолко ниско се поклони, благодари за наградата, след като се изправи, той прие от сбръчканите ръце неголяма чаша, древна изработка, с блестящи очи огледа плътните хорски редове. В този миг той съвсем забрави, че стои сред тези, по които може би е стрелял преди година на Забравената Планина или с които се беше сражавал при подстъпите към Исенгард, или с както пак му предстои да се сражава - в близко бъдеще. Той искаше да каже нещо хубаво, но намерението му беше прекъснато от отново разнеслия се звук на тръбата. Започваха състезанията на копиеносците.