Време на мъчения [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-930-9
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Време на мъчения [bg]». Краткое содержание книги:
Преди време в неделя в „Шелби“ вървеше госпел станцията на Западна Вирджиния, но това означаваше, че Хенкел трябва да чете вестниците си на фона на проповедите на д-р Лари Браун и Майкъл Бейли, които, въпреки несъмнените си достойнства, определено не бяха подходящи за случая. След като се посъветва с пастора си, госпожица Куини се съгласи да смени госпелите с класическа музика, поне докато Хенкел е гост на заведението.
Госпожица Куини изрази известно учудване, че пастор Дейв е склонил толкова лесно, а Хенкел не виждаше причина да я просветлява, че през уикенда двамата с пастора обичат да пият уискито си на тишина и спокойствие, благодарение на което Господ често се вслушваше в молбите на Хенкел. Пастор Дейв беше повече почитател на принципа „бавно, но славно“, отколкото на подхода „огън и жупел“, което устройваше чудесно по-голямата част от паството му. Мнозина още помнеха злощастния пастор Рики, който се смучеше с тийнейджърите по мъжките тоалетни в Чарлстън, и това пораждаше недоверие към мъжете в расо, които проповядваха твърде пламенно. Пастор Вероятно Дейв се отнасяше твърде благосклонно към чуждите прегрешения — а и към своите, поне според по-праволинейните енориаши, предчувстващи влиянието на Сатаната, но имаше хубава жена, пет деца и видимо не проявяваше интерес към мъжките тоалетни, не и извън повиците на природата.
Хенкел видя, че госпожица Куини излиза на вратата, като че ли притеснена от забавянето му, но остана в колата си. Пресата го чакаше на седалката до него, а най-отгоре стоеше „Газет Мейл“. Според вестника един съдия в северната част на щата наложил изисквания за облекло в залата си, защото му било писнало от модните прегрешения на хората в Охайо. Забраняваше се носенето на пижами, чехли, джапанки, слънчеви очила, видимо бельо и тениски с неприлични надписи и рисунки. Хенкел, който също беше виждал що за хора минават през щатските съдилища, не можеше да не приветства решението на съдията. И все пак беше на мнение, че всеки, който реши да се яви в съда по чехли и тениска с надпис „НЕ ТЕ КЕФЯ? НАРЕДИ СЕ НА ОПАШКАТА ОТ КРЕТЕНИ, КОИТО ЧАКАТ ДА МИ ЗАПУКА“, както неотдавна бе направила една жена в Пласи, не би следвало да се изненадва, ако съдията го нарита зад решетките, докато започне да му пука.
Новината може би щеше да достави по-голямо удоволствие на Хенкел, ако не беше поместена до първата част на по-дълга статия, продължаваща и на следващите страници, в която подробно се описваше откриването на телата на Роби Килиан и Дъстин Хъф. Заглавието гласеше: „Убийци в окръга: суровото правораздаване в Пласи“, а по-надолу се разказваше за усилията на Килиан и Хъф да разширят наркотериторията си, преди да се сблъскат със „силите на конкуренцията“, както вестникът се изразяваше. Хенкел бе очаквал излизането на материала, защото репортерката беше потърсила за мнение и него. Той й беше дал обичайните общи приказки — разследването продължава, има различни версии, засега няма заподозрени — и я беше насочил към щатската полиция, които бяха поели случая.
Останалата част от статията представляваше история на окръг Пласи и словоизлияние за убийствата и изчезналите през последния век и половина. Вярно, от десетина години насам те не бяха толкова много, но събрани на едно място, определено правеха впечатление. В статията не се споменаваше за Отреза, но не беше трудно човек да го прочете между редовете. Все едно. Не това му се четеше на закуска (подобно на Отреза, и той предпочиташе името му да не влиза във вестниците), въпреки че вероятно щеше да му свърши работа при евентуален натиск върху Отреза — тоест да накара щатската полиция да се вгледа по-внимателно с дейността му.
През прозореца лъхна миризма на пържен бекон. Имаше и друго — в петък следобед се беше обадил кардиологът. Предложил му беше коронарна ангиопластика, при която в стеснената артерия се вкарваше и надуваше малко балонче. Освен това докторът бе изказал мнение, че ще бъде добре да поставят и стент, който да попречи на артерията отново да се стесни. Препоръчал му беше да извършат процедурата възможно най-скоро. Междувременно Хенкел трябваше да избягва стреса и да внимава с какво се храни. С последното вероятно можеше да се справи, но единственият начин да избягва стреса беше да се пенсионира, а той не беше готов за това.
Госпожица Куини вече беше излязла през заведението и стоеше с ръце на хълбоците и наклонена като на птица глав.