![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Тя се намираше в източната част на остров Сите, под сянката на катедралата „Парижката Света Богородица“. Наследената от Средновековието обител се състоеше от три улици и дузина къщички, в които по принцип живееха свещениците от църквата. Обграждаше я стена и вътре можеше да се влезе само през три врати. Без никакви кръчми и магазини, този малък квартал се славеше със спокойствието си, така че някои свещеници бързо се досетиха какви доходи могат да получат, като дадат под наем жилищата си. Това стана нещо обичайно и по времето на Луи XIII в обителта „Света Богородица“ имаше по-малко духовни лица, отколкото миряни.
Дали Валомбър отиваше натам?
За Сен Люк нямаше никакво съмнение, когато видя онзи, когото преследваше, да се отправя към една врата на улица „Гълъбова“. Минута по-късно мъжът премина от другата страна на стената, където посетителите бяха рядкост, а на външните лица се гледаше с подозрение.
Мелезът се поколеба.
Трябваше ли да поеме риска и да последва непознатия в обителта „Света Богородица“? Той реши, че подобна възможност да открие онова, което Ла Фарг криеше от тях, вероятно няма да се повтори, и намери място, откъдето дискретно да се промъкне в обителта. Попадна насред градина, прескочи някаква ниска стена, после втора и откри Валомбър, преди той да изчезне в края на улица „При свещениците“. Сен Люк се затича и премина като вихър покрай фасадите на сградите, но стигна много късно на ъгъла на улица „Каноничен съвет“: мястото беше пусто.
Останал без дъх, но съвършено концентриран, мелезът огледа мрачините, нададе ухо, подири евентуална светлинка по съседните прозорци.
Напразно.
Изруга наум и не забеляза откъде дойде ударът, който го просна на земята.
От укрепения замък Черната гора беше останал само един каменен мост, околовръстна стена в добро състояние, почти изравнени със земята руини и отчасти срутено централно здание, чийто полегато отрязан край се открояваше на фона на мрачното небе. Беше малко преди зазоряване. Изоставени отдавна, тези забравени от Бога и от хората останки се издигаха на стръмен хълм край брега на Сена. До него водеха пътека и черен път. Тясна и опасна, пътеката слизаше, лъкатушейки към реката и към понтонен мост, на който беше завързан малък кораб, а драките се щураха насам-натам по палубата. Пътят се намираше от другата страна на хълма и водеше към стар мост над обрасъл с шубраци ров. Долу, в началото на пътя, бяха направили временно ограждение; край близкото поточе там имаше повече от двайсет коне. Няколко драки лагеруваха, но голямата част от отряда се беше настанила сред руините, където вероятно държаха в плен Италианката.
Ла Фарг, Ленкур, Лепра и Марсиак се носеха стремглаво по пътя към замъка. Те минаваха напряко, безшумно крачеха, като се възползваха от мрака и понякога спираха някъде на по-прикрито място, за да си поемат дъх, да проверят какво разстояние са изминали и да огледат околностите.
— Скоро ще пукне зората — прошепна Лепра на Ла Фарг, след като приближи към него зад една голяма скала.
Капитанът кимна.
Бяха яздили, без да щадят конете, от Париж, едва намериха време да огледат терена, да оценят силите на противника, а ето че вече закъсняваха. Щом слънцето изгрееше, щяха да изпълзят и драките.
Ла Фарг рискува и се показа иззад скалата. Почти бяха стигнали до подножието на крепостната стена, върху която бдяха часови. Имаше процепи, през които можеха да се промъкнат, но за да стигнат до тях, се налагаше да се катерят с огромни усилия.
Прикрити настрана, Ленкур и Марсиак чакаха.
— Капитане.
Ла Фарг се обърна към Лепра и видя, че той сочи понтона, осветен от фенери. Имаха отлична видимост към корабчето и към няколкото драки, които почти го бяха приготвили да отплува незабавно. На понтонния мост стоеше и някакъв мъж: масивен и брадат, той носеше на кръста си впечатляваща рапира шиавоне.
— Това е драконът — рече Лепра. — Този, който ни нападна в Марьой.