![Драконите на изчезналата луна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/2/drakonite-na-izcheznalata-luna-bg-download.jpg)
Драконите на изчезналата луна [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547612212
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изчезналата луна [bg]». Краткое содержание книги:
— Дължа много на сестра си — отвърна Рейстлин.
— На мен обаче дължиш повече — поправи го мрачно Ариакас.
— Така е наистина — съгласи се Рейстлин и отново се поклони.
Ариакас очевидно не остана доволен.
— Доста си уверен. Повечето мъже се присвиват и подмазват, когато им говоря. Има ли въобще нещо, което да може да те впечатли?
— Трябва ли да бъда впечатлен, милорд? — осведоми се Рейстлин.
— Да, например от нашата Царица — кресна Ариакас и ръката му легна върху дръжката на меча. — Наясно ли си колко лесно може да падне главата от раменете ти в този момент заради подобна забележка?
— Нищо не ви спира да опитате, милорд — каза магьосникът. Той се поклони за трети път, дори още по-ниско. — Простете ми, сър, не исках думите ми да прозвучат по този начин. Разбира се, че съм впечатлен от вас. Намирам и великолепието на този град за впечатляващо. Но само защото съм впечатлен, не значи, че се страхувам. Не вярвам да се възхищавате от страхливци, нали, милорд?
— Не — отговори Ариакас. Той внимателно изгледа Рейстлин. — Така е, напълно си прав.
— Сигурен съм, че ще ви накарам да се възхитите от мен, милорд — добави Рейстлин.
Ариакас продължаваше да се взира в мага. Сетне напълно изненадващо Драконовият повелител избухна в гръмогласен смях. Звукът от смеха му бе оглушителен, затъркаля се надолу по коридора и едва не размаза гномчето на стената. Тасълхоф почувства леко замайване в главата, сякаш току-що го бяха праснали с доста голям камък. Рейстлин присви леко очи, но устоя на мястото си.
— Все още не изпитвам възхита от теб, магьоснико — отговори Ариакас, когато успя да се съвземе. — Но някой ден, Маджере, когато се докажеш в очите ми, това може и да стане.
След което се обърна и като продължаваше да се киска, закрачи по пътя си.
Когато стъпките му заглъхнаха и всичко отново потъна в тишина, Рейстлин каза:
— Някой ден, когато се докажа, милорд, не просто ще се възхищавате от мен. Но и ще се страхувате.
С това Рейстлин се обърна и се отдалечи, а Тасълхоф също се обърна, за да види кой го държи за рамото, само дето се преобърна още веднъж и още веднъж, и още веднъж, и продължи, без да може да спре…
Книга 2
1
Събирането на боговете
Боговете на Крин се бяха събрали на съвет, както много пъти, откакто бяха откраднали света от тях. Боговете на светлината стояха срещу боговете на мрака подобно на деня и нощта, а боговете на неутралитета се намираха между тях. Децата на боговете пък, както винаги, бяха застанали заедно.
По правило тези събирания не постигаха нищо повече, освен да успокоят духовете и да ободрят отчаяните. Един по един боговете пристъпваха напред и разказваха за напразните си търсения. Неведнъж бяха потегляли, за да опитат да открият изгубеното. Дълги и опасни бяха пътуванията им през измеренията, но до едно бяха завършвали без успех. Дори Зивилин, всевиждащият, съществуващият във всички времена и във всички земи, не бе успял да открие света. Наистина виждаше пътеката, която Крин и жителите му трябваше да поемат в бъдещето, ала същата тази пътека сега бе населена единствено с призраците на онова, което се предполагаше, че трябва да е. Боговете вече с тъга бяха готови да приемат, че светът им се е изплъзнал завинаги.
Щом изказванията приключиха, лъчистият Паладин се изправи пред всички:
— Имам добри вести — каза той. — Дочух глас, който ме зовеше, гласът на едно от децата на света. Молитвата й звънтеше през небесата и бе сладка като музика. Както и предполагахме, смъртните се нуждаят от нас. В този час царица Такхизис владее необезпокоявано света.
— Къде е този свят? — поиска да узнае Саргонас настоятелно. От всички богове на мрака той бе понесъл случилото се с най-голяма горчивина и гняв в сърцето, понеже бе смятал Такхизис за своя спътница и сега се чувстваше предаден. — Кажи ни и ще се спуснем натам без бавене, за да я възмездим за всичките й дела.
— Не зная — отговори Паладин. — Гласът на Златна Луна не след дълго секна. Смъртта я бе застигнала, а сега Такхизис държи душата й в плен. Все пак поне знаем със сигурност, че светът продължава да съществува. Трябва да продължим търсенето.
Беше ред на Нуитари да пристъпи напред. Богът на магията на тъмнината бе обвит единствено в мрак. Лицето му, прилично на пълна луна, бе бяло като восък.