Драконите на изчезналата луна [bg]

— Защото част от мен все още липсва — отговори Рейстлин, срещайки очите на бога. — Заедно с моя брат пристъпихме в този свят. Заедно ще го напуснем. Прекарахме живота си, крачейки в различни посоки. Вината бе изцяло моя. И ако зависи от мен, няма да позволя да останем разделени и в смъртта.

— Предаността ти е похвална — каза сухо Паладин, — макар и позакъсняла. Но не разбирам каква работа имаш с нас?

— Открих света — отговори Рейстлин.

Саргонас отново изсумтя. Останалите богове се взираха в душата на магьосника разтревожено и мълчаливо.

— И ти ли чу молитвата на Златна Луна? — поинтересува се Паладин.

— Не — отвърна Рейстлин. — А и едва ли бих могъл, нали? Но чух друго… глас, припяващ магически думи. Думи, които само аз можех да разпозная. Гласът ми бе познат. Принадлежеше на кендер на име Тасълхоф Кракундел.

— Невъзможно — отсече Паладин. — Тасълхоф Кракундел е мъртъв.

— Да, мъртъв е и едновременно с това не е, но ще се спра на това малко по-късно — рече Рейстлин. — Душата ми все още не се е представила. — Той се обърна към Зивилин. — В бъдещето, което трябваше да се случи, къде трябваше да отиде душата на кендера след смъртта му?

— Трябваше да се присъедини към тази на приятеля му Флинт Огнената наковалня — осведоми го с готовност Зивилин.

— Заедно ли са сега душите им? Или вечно недоволното джудже все още очаква идването му?

Зивилин се поколеба, след което каза:

— Флинт е сам.

— Колко жалко, че не си забелязал тази дреболия по-рано — обади се обвинително Саргонас по адрес на Зивилин. Богът на минотаврите обърна пламтящия си взор към Рейстлин. — Да приемем, че проклетият кендер наистина е жив. Каква работа е имал да произнася магически думи? Винаги съм смятал вас, магьосниците, за безполезни същества, но поне имате достатъчно здрав разум, че да държите кендерите надалеч от магията. Мен ако питаш, историята ти намирисва на вчерашна риба.

— Що се отнася до магическите думи, които произнасяше — продължи, глух за подигравателния му тон Рейстлин, — научил ги е от своя стар приятел, Физбан, когато е получил от него Устройството за пътуване във времето.

Боговете на мрака започнаха да викат един през друг. Боговете на магията изглеждаха като попарени.

— Отдавна бе решено, че никой от расата на Сивия камък не бива да получава правото да пътува през времето — обади се обвинително Лунитари. — Трябвало е преди това да се посъветвате с нас.

— Наистина, аз му дадох устройството — призна с лека усмивка Паладин. — Кендерът искаше да уважи своя приятел Карамон Маджере, като присъства на погребението му. Като предполагаше съвсем логично, че ще умре доста по-рано от приятеля си, Тасълхоф поиска от мен устройството, за да се прехвърли напред през времето и да изнесе реч над гроба на Карамон. Реших, че желанието му е благородно и заслужава уважение, така че му дадох разрешението си.