Подземен свят [bg]

Харди Две се вкопчи в него и Призрака видя как живецът гасне в очите му, на сантиметри от неговите. Усети как му призлява и го обзе отчаяние, че отнема живот.

Маги го бе забелязала.

— Бхарат! — извика тя иззад бариерата и тамплиерските главорези извърнаха глави и видяха как командирът им се свлича безжизнено в краката на Призрака.

Стегнаха редици и се подготвиха за нападение.

Призрака прехвърли ножа от едната си ръка в другата, дезориентирайки първия тамплиер, втурнал се към него. Смел мъж. Глупав мъж. Умря за секунди и сега Призрака имаше две остриета — кортик и закривена сабя. Използва ги, за да разпори гърлото на втория нападател, завъртя се и с опакото на ръката си замахна със сабята и отвори корема на третия. Умееше да се бие майсторски и да сее смърт. Не му доставяше удоволствие. Просто умееше.

Хората от тунела вече бяха успели да издърпат Маги и да я отведат към укритието на стълбището. Тамплиерите навярно разбраха, че играта е приключила; видели как босоногият индиец погубва светкавично тримата им побратими, вероятно решиха, че благоразумието е основна съставка на воинската доблест; или пък смъртта на Харди Две ги бе разколебала — каквато и да беше причината, ненадейно прокънтя вик:

— Оттегляйте се! Отстъпление!

За секунди преддверието опустя, каретите разчистиха мястото пред входа и нашествениците освободиха тунела.

Запъхтян, Призрака пусна кортика и сабята на пода и те иззвънтяха глухо върху мрамора. Той прескочи бариерата и тръгна към нишата си.