Плясъкът на крилете му [bg]

Малкия Фокънберг беше прав. Сантос Хол заповяда на стрелците си да излязат напред. Земята бе толкова твърда, че не можеха дори да вземат щипка пръст и да я изядат, за да покажат на своя Бог, че са готови да влязат в гроба за него. Това накара мнозина Изкупители да изпаднат в истерия — тъй ужасени бяха да не умрат в грях, макар че самата смърт ни най-малко не ги плашеше. Разгневеният Сантос Хол трябваше да прати цивилни свещеници по редиците да раздават опрощение, което отне десет минути. Друг, по-практически повод за тревога беше, че не можеха да забучат стрелите си в твърдата земя за по-лесна употреба.

След като прошката за греховете им ги успокои, стрелците на Изкупителите тръгнаха напред, за да заемат позиция за стрелба, и започнаха да подвикват към враговете си:

— Бееее! Бееее! Бееее! Бееее!

Примесеният със суграшица вятър пренасяше звука през четиристотинте метра, които ги деляха.

— Това не е ли блеене? — попита Малкия Фокънберг. — Защо блеят като овце?

— Бееее! Бееее! Бееее! — Звукът долиташе ту по-силен, ту по-слаб, в ритъм с поривите на вятъра.

— Казват, че ние сме агнета на заколение — поясни Кон.

— Нима? — каза Фокънберг. — Раздай клонки джоджен на хората, и като се доближим, ще им ги наврем в задника.

— Не трябва ли да е „задниците“, Фокънберг? — обади се един от рицарите, стоящи точно зад тях.

— Затваряй си плювалника, Рутланд, или ще те използвам, за да покажа на мъжете как се прави.

Последва бурен смях.

— Ако се налага да ми навреш нещо в задника — отвърна Рутланд, — бих предпочел хубаво люто чушле. Може да има сгряващ ефект при този шибан вятър.

А после се започна, и за няколко секунди първият етап на битката беше загубен. Вятърът духаше насреща им с такава сила, че швейцарските стрели загубиха петдесет метра обхват, а тези на врага им ги спечелиха. Със същия успех можеха да използват груби думи. Нямаше никакво значение, че суграшицата ги заслепяваше и постоянно губеха от поглед противника, ту замъглен, ту напълно скрит от навяващия сняг и леден дъжд, защото всичките им стрели падаха, преди да стигнат целта. Но първият залп на Изкупителите вече не падаше от небето, а беше носен злобно от вятъра и се забиваше в колене и гърди, в усти и носове с такава скорост, че и най-висококачествената стомана не би могла да те защити от пряко попадение. Рутланд, пронизан в ухото, вече не се тревожеше за студа.

Десет хиляди Изкупители стреляха с по-малка от обичайната скорост от около седем стрели в минута, поради твърдата земя. Трийсет и двете хиляди швейцарци на по-стръмния хълм бяха улучвани от близо седемдесет хиляди стрели на всеки шейсет секунди; всяка от тях тежеше стотина грама и с помощта на вятъра изминаваше близо сто метра в секунда. Нямаше как да отвърнат на Изкупителите, да ги уплашат или ранят. След двайсет минути повече от милион стрели бяха паднали на площ с размери осемстотин на десет метра. Общо сто петдесет и осем тона злостен дъжд, сипещ се върху мъжете, които нямаха щитове, а повече от половината нямаха и сериозна броня — само дебел жакет с пришити към него метални дискове. Да се оттеглят извън обсега на стрелите би означавало погром: една армия не може да обърне гръб и да оцелее, а да останат беше невъзможно, но настъплението вероятно щеше да означава загуба.