В здрача на вторник [bg]

— Да. Или може би юни. Но това не е толкова важно. По-важното е, че майка ми е станала жертва на престъпление и аз държа да разбера дали разследването е на ниво.

— За какво престъпление говорите? — попита Фрида.

Двамата братя отново се спогледаха.

— Вие шегувате ли се? — възкликна Робин. — Този човек, Робърт Пуул, е откраднал от нея повече от сто и петдесет хиляди лири. Освен това само се е преструвал, че прави ремонт.

Фрида погледна към майка им. Спомни си за Мишел Дойс в болничната стая и как обсъждаха случая й, все едно я нямаше там.

— Не съм сигурна, че това е подходящото време и място за разговор по този въпрос — каза тя.

— Как така?! — Джереми леко повиши глас. — Ние установихме, че е извършена кражба. Вие сте от полицията. Искаме да знаем какви действия са предприети.

— Не бих могла да ви помогна за това. Трябва да разговаряте със съответните полицейски служители — поясни Фрида.

— Тогава какво правите тук?

— Тук съм, защото ме повикаха да дойда.

— Майка ми каза, че е разговаряла именно с вас, че точно вие сте прегледали банковите й извлечения и сте установили измамата. Какво е вашето участие в полицейското разследване?

— Съдействам на полицията от гледна точка на моя професионален опит.

— И по-точно?

— Аз съм психотерапевт.

Джереми я погледна изумено.

— Психотерапевт?

— Да.

— Който препоръчва строителни работници?

Фрида си пое дълбоко въздух. Този път тя се обърна към Мери.

— Аз ви препоръчах Джоузеф. Ако има някакъв проблем по отношение на работата му или на него самия, моля да ми кажете.

— О, не, не — отвърна Мери Ортън. — Той е изключително приятен. Харесва ми, когато е вкъщи. Разказва ми за семейството си в Украйна. Бедничкият, в момента му е много трудно.

— Тя, разбира се, не се е качвала на тавана, за да провери как работи — обади се Робин.

— Вие можете да се качите на тавана — предложи Фрида, — и ако имате някакви оплаквания, моля да ми кажете.

— Непременно ще проверим — каза Джереми.

— Случайно да сте се срещали с Робърт Пуул? — попита Фрида.

— Не — отвърна Джереми. — Вече ви казах, че не сме си идвали от началото на миналото лято.

— Не — възрази Фрида. — Вие казахте, че оттогава не сте проверявали сметките на майка ви. Помислих си, че може да сте идвали с децата през някой уикенд или да прекарат в Лондон междусрочната си ваканция.

— Живеем далеч от Лондон.

— А вие? — обърна се Фрида към Робин.

— Аз бях зает — отвърна Робин, изчервявайки се.

— А по Коледа? — попита Фрида с тих глас. — Къде бяхте по Коледа?

— Те са много заети през коледните празници — каза Мери Ортън припряно. — Джереми обикновено ходи на ски, нали, скъпи? А Робин… — Гласът й заглъхна. Тя подръпна неспокойно ръкава на пуловера си.

Настъпи кратка тишина. Фрида отново се обърна към братята.

— Значи никога не сте се срещали с него?

— Не.