Дяволски устройства [bg]

— Откъде… — започна Том и изведнъж осъзна кое беше момчето. Рибна крокета. Това беше младежът, за когото говореше Чичо, новобранецът, отвлякъл Рен! Том знаеше, че трябва да му е ядосан, но не беше. Изпитваше гняв към Шкин, защото видя жигосаното лого върху тъничката ръка на момчето. Що за човек би направил това на едно дете? Що за град би позволил на такъв човек да забогатява и да преуспява? — Рибна крокета, моля те, кажи ми, Рен добре ли е? Беше ли ранена? Знаеш ли кой я купи?

Момчето се готвеше да отговори, но Шкин го изпревари:

— Не му отговаряй, момко. — Един от охранителите удари отново Том и извади въздуха от дробовете му. — Рибна крокета се научи да се подчинява — обясни Шкин. — Той е наясно, че ако не ми се подчини, ще го върна обратно в клетката с приятелчетата му, които ще го разкъсат на парчета заради това, че предаде Гримзби. — Търговецът разтвори жилетката на Том, вдигна ризата му и проследи с облечения си в сива ръкавица пръст белезите, оставени от аматьорската операция на Уиндолин Пай. На лицето му заигра нещо подобно на усмивка.

— Кметът на този град е много дразнещ човек, господин Натсуърти — каза Шкин. — Вярвам, че можеш да ми помогнеш да го изобличим като измамник и лъжец. Но първо дъщеря ти ще ми помогне да си върна нещо, което той открадна от мен. Кой знае, ако ми сътрудничиш, може да пусна двама ви да си вървите. — Търговецът се обърна към бюрото си, хвърли гривната във въздуха и отново я хвана. Наведе се над месинговия говорител на интеркома и каза: — Госпожице Уиймс, подгответе килия на средните нива за господин Натсуърти и изпратете бръмбар, който да ме заведе в „Олд Стийн“ в седем и половина. Мисля, че все пак трябва да присъствам на бала на Негово обожание.