Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— И си й помогнал.

— Познавах едни хора. Изведохме я от страната. Пристигна в Австрия, мина през каквито там процедури се полагат, за да приеме монашеството. След като падна Стената, получи игуменски пост в този манастир. Все още пише нещата си, макар и под псевдоним. Стара кримка е тя…

— Ти си й спасил живота.

Кински махна с ръка.

— Имах връзки, това е. Не беше лесно обаче. Никога не знаеш на кого можеш да имаш доверие.

— Познато чувство. А сега на кого имаш доверие?

— Къде, в полицията ли? — Кински неведнъж беше размишлявал по този въпрос. — На трима души със сигурност. На моите хора. За останалите не съм толкова сигурен.

— А от началниците ти?

— С шефа се познавахме близо осем години. Не вярвам да е бил замесен в тая история. Някой го е заплашил. Или просто са му предложили ранно пенсиониране при добри условия и той е приел. Само така е станало. Беше му писнало от службата.

Изминаха още километри, прекараха още минути в мълчание.

— Ще ми трябва малко олово — каза Бен.

— Какво?

— Патрони за пистолета ми. Четирийсет и пети калибър автоматик, с медна риза, чисти. Поне двеста бройки. Не желая от военните излишъци. Искам нещо качествено, от добра марка като „Федерал“ или „Ремингтън“. Можеш ли да уредиш нещо?

— Ще видя какво мога да направя.

— Или пък направо друг пистолет — продължи Бен. — Нищо специално, никакви особени изисквания, стига да не е револвер, да не е по-малък от девет милиметра, нито по-голям от четирийсет и пети калибър.

— Познавам един човек…

Известно време пътуваха мълчаливо. После Кински попита:

— А каква е историята между теб и Лай?

Бен се поколеба.

— Няма история.

— Аз пък ти казвам, че има.

Бен вдигна рамене.

— Познавам я от доста време. Някога бяхме близки. Това е всичко. — Той млъкна.

— Добре, оставям те на мира — каза Кински. — Не ти се меся, не ми е работа. Исках само да ти кажа…

— Какво?

— Че ако между двама ви с Лай има нещо, гледай да не го пропилееш.

Бен се обърна и го изгледа. Полицаят шофираше с каменно лице, вперил поглед напред.

— Не го пропилявай, Бен — повтори той. — Грехота е да изхвърлиш нещо такова на боклука. Радвай му се, докато го имаш. — Той помълча около минута, а ръцете му стискаха волана в тъмното. После добави, сякаш на себе си: — Аз изгубих жена си.