Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Автор: Мариани Скотт
Серия: Бен Хоуп (bg) #2
Год: 2009
Язык: болгарский
Год: Обсидиан
ISBN: 9789547691988
Переводчик: Боян Дамянов
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Конспирацията „Моцарт“ [bg]». Краткое содержание книги:

Убийство на гений преди повече от два века. Тайно общество, просъществувало до днес. Конспирация, която сее смърт... Неизвестни лица правят опит да отвлекат прочутата оперна певица Лай Луелин. Тя се обръща за помощ към Бен Хоуп, бивш боец от британските елитни части и приятел на мистериозно загиналия й брат Оливър. Официалната версия за смъртта му е трагичен инцидент край Виена, където е събирал материал за книга, посветена на Моцарт. Проучванията на му разкриват, че великият композитор - виден масон - е бил отровен от могъща тайна секта. Доказателствата са в последното писмо на Моцарт, но само Оливър е знаел къде се пази то. Часове преди да умре, Оливър е изпратил един диск на Лай. Заснетото с мобилния му телефон ритуално убийство, на което случайно е станал свидетел, е причина за неговата смърт и за преследването на сестра му. Сектата, погубила Моцарт, съществува и до днес и няма да се спре пред нищо, за да опази тайните си. Тя е по петите на Бен и Лай от Лондон до Венеция и от Виена до словенските планини, за да не им позволи да разкрият конспирацията Моцарт. Бен Хоуп, макар и по-млад от популярния герой Джак Ричър, е не по-малко мъжествен и харизматичен. Феновете на Лий Чайлд, Дейвид Балдачи и Дан Браун ще оценят таланта на създателя му – Скот Мариани, новото голямо име сред майсторите на трилъра.

Перейти на страницу:

Бен слушаше напрегнато.

— Поиска Фред да му разкаже най-подробно за приема — продължи Криста. — Каза, че искал да иде с него. Отчаяно се опитваше да проникне в тази вила.

— Защо?

— Откъде да знам? Фред обаче му каза, че по никакъв начин не може да му уреди покана. Приемът бил само за най-отбрана публика. Политици и разни важни клечки. Щяло да има много охрана.

— Не разбирам за какво му е трябвало на Оливър да се събира с тези хора — каза Бен. — Той не си падаше много по такива.

— От това, което Фред ми каза, не го е интересувал толкова самият прием. Искал е да проникне в къщата. Разпитвал го за нея надълго и нашироко.

— Че какво толкова интересно е имало в тази къща?

— Не знам — отвърна тя. — Нещо във връзка с книгата му, той все за нея говореше.

— Не е ли казал нищо повече?

— И да е казал, Фред не ми го е предал.

— Няма значение — каза Бен. — Моля те, продължавай.

— Онази вечер, когато позвънил на Фред, Оливър му направил доста смахнато предложение. Казал, че ще му осигури два билета за ложа във Виенската опера за представлението на „Макбет“ с участието на сестра му. Били последните билети в последната ложа. Стрували цяло състояние. Но при едно условие.

Бен се досети веднага.

— Условието било двамата с Фред да си разменят местата, нали? Оливър е искал да проникне в къщата като наетия за вечерта пианист?

Тя кимна.

— И Фред се е съгласил на сделката?

— Той не искаше да се откаже от ангажимента, пък и цялата идея му се струваше налудничава. Но Оливър беше напълно сериозен, а и тези билети бяха голямо изкушение. Освен това Оливър му бе обещал и хонорара от ангажимента. Фред знаеше, че Оливър е добър пианист и няма да го изложи. Така че накрая прие.

— И Оливър е изнесъл рецитала вместо него?

— Ти ми кажи — отвърна тя. — Според вестниците въпросната вечер е бил някъде другаде. Не пишеше ли, че се е напил на някакво събиране и е свалял омъжена жена, а после се е удавил в езерото?

— И така, Фред и Оливър са умрели почти едновременно в нощта след рецитала — каза Бен.

Криста въздъхна дълбоко.

— Да.

— А къде е бил този рецитал?

— Не знам къде се намира тази вила — каза тя. — Знам само, че е близо до Виена. Много скъпарско място. Направо дворец. Била собственост на някакъв аристократ. От стара виенска фамилия, стари пари, както се казва, натрупвани с векове.

— Знаеш ли кой е този аристократ?

Тя кимна.

— Фон Адлер. Казва се граф Фон Адлер.

Словения

Същия ден

Клара внимателно записа верния отговор на въпрос номер десет, после сгъна листовката и я пъхна в учебника по математика. Майка Хилдегард нямаше калкулатор, но на Клара той не й беше необходим. Смяташе превъзходно наум.

Детето остави учебника на бюрото си, смъкна се от коравия стол и се упъти към кабинета на монахинята, като си търсеше занимания. Огледа подвързаните с кожа томове в библиотеката. Повечето от книгите на майка Хилдегард бяха за религия и не представляваха особен интерес за Клара. В шкафа имаше две кутии с изтъркани пъзели, но тя ги бе нареждала и двата. Освен това пъзелите бяха за деца, а тя се смяташе вече за голяма. Пък и лявото око на папата, така или иначе, липсваше — нищо не можеше да се направи по въпроса.

Известно време постоя загледана през прозореца към планинските върхове в далечината. Наоколо беше толкова красиво, неочакваната ваканция й беше приятна, само не разбираше защо баща й все не може да й отдели повече време. Сестрите се държаха приятелски с нея, а и тази Лай беше много забавна. Но пък й липсваха приятелите от Виена, липсваше й училището, а най-много от всичко — бавачката Хелга. Тя й беше като по-голяма сестра. Клара се чудеше дали татко й най-после ще се ожени за нея, за да си имат истинско семейство.

Върху бюрото на игуменката се мъдреше древен телефон, единственият в целия манастир. Не приличаше на нищо, което Клара бе виждала преди, и я очароваше със загадъчността си. Беше черен и тежък, с особена слушалка, поставена напречно най-отгоре и свързана с долната част с плетен шнур. Но най-странното беше, че вместо бутони имаше кръгла шайба с дупки. От старите филми, които гледаше с баща си, тя знаеше, че трябва да си пъхне пръста в дупката и да завърти шайбата. Дупките бяха достатъчно широки за малките й пръстчета. Тя се запита дали дебелите пръсти на баща й щяха да влязат в тях.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?