![Конспирацията „Моцарт“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/7/konspiraciyata-mocart-bg-download.jpg)
Конспирацията „Моцарт“ [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691988
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Конспирацията „Моцарт“ [bg]». Краткое содержание книги:
— Искам да я пробвам — каза той, после се поразтърси и откри кутия патрони в едно чекмедже.
Отвън грееше ярко слънце и нападалият сняг блестеше ослепително.
— Имаш ли нещо против, ако дойда и аз? — попита Лай.
— Моля, заповядай!
Бен преметна пушката през рамо и двамата закрачиха с гумените си ботуши, докато се отдалечиха от манастира. Небето беше лазурносиньо, въздухът беше чист и свеж. Когато манастирът се скри зад първия рид, Бен се огледа.
— Мисля, че тук е добре — каза той. — Не исках на някоя от монахините да й се пръсне сърцето. — Погледна към заснежените била на околните планини. — Освен това не вярвам точно тук да предизвикаме някоя лавина. — Подпря пушката на дънера на едно дърво. — Хайде сега, помогни ми!
— Какво ще правим?
— Снежен човек. — Бен коленичи и започна да събира с шепи сняг и да го трупа на купчина.
Лай приклекна до него и се захвана да му помага, като оформяше голяма снежна топка.
— От колко ли години не съм се занимавала с такива неща! — възкликна през смях тя. — Спомням си, че когато двамата с Оли бяхме малки, много обичахме да се въргаляме в снега. Накрая играта винаги завършваше по един и същи начин: той ми завираше шепи сняг в гърба, а аз го цапардосвах по главата с греблото.
Бен се усмихна, без да спира да работи. Лай го наблюдаваше с любопитство. Той забеляза това и попита:
— Какво има?
— Направо не мога да повярвам!
— Какво не можеш да повярваш?
— Ти и теология…
Той се спря и разтърка дланите си със сняг.
— Наистина ли?
— И къде си я учил?
— В Оксфорд.
— Много впечатляващо. А какви са били намеренията ти?
Той прекъсна работата си и я погледна.
— Питаш дали навремето съм възнамерявал да правя кариера като богослов? — Той се усмихна. — Може би… Във всеки случай мислил съм за това. Поне тогава.
— Сериозно ли си смятал да станеш свещеник?
Той залепи още една шепа сняг върху оформящия се снежен човек.
— Беше отдавна, Лай. Преди да те срещна.
— И как така не си ми го казвал?
— Тази част от живота ми беше вече приключила. Не ми се струваше уместно да те занимавам.
— Оливър знаеше ли?
— Защо да е знаел?
Лай поклати глава.
— Ти в расо, с бяла якичка, да живееш в някаква обрасла с бръшлян къща на викарий някъде в Южна Англия, заобиколен от паство благочестиви миряни… Негово Преподобие Бенедикт Хоуп! А какво те накара да се откажеш?
— Ами… животът. Просто животът ми тръгна в друга посока.
— Ангел пазител — каза тя.
Той се засмя.
— Какво?
— Не си се отклонил кой знае колко — каза тя. — Просто си открил различен път към същата цел. Станал си ангел пазител. Ти си този, който слиза от небето, за да спаси обречения, да помогне на слабия, на изпадналия в беда.
Бен не отговори.
Когато тялото на снежния човек се извиси на метър — метър и двайсет от земята, Бен му оформи глава и я постави отгоре.
— Трябва ни морков за нос, тенекиена кофа за шапка и някаква стара лула, да му я сложим в устата — каза Лай.
Бен издълба с пръст две дупки в главата му за очи.
— И така го бива. А сега се дръпни назад.
— Аха, сега разбрах! — каза Лай, докато газеха през дълбокия сняг към дървото, където Бен бе оставил пушката.
— Какво си разбрала?
— Смяташ да го застреляш, нали?
— Ами… това беше идеята.
— Няма що! Ех, вие, мъже…
Бен зареди един патрон в дясната цев и затвори пушката. Вдигна я нагоре, опря приклада до рамото си и от трийсетина метра разстояние я насочи към снежния човек. Лай закри ушите си с длани.
С палец Бен повдигна дясното чукче, прицели се и стреля. Прикладът го ритна по рамото, а планинските ридове наоколо заехтяха от мощния гръм.
Лай свали длани от ушите си.
— Ангел душевадец — каза тя.
Бен хвърли поглед към мишената си.