Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— Може ли да вляза? — повтори Бен.

— Това углавно разследване ли е? — попита Майер. — Да не би синът ми да е извършил престъпление?

— Не, не е — отвърна Бен.

— В такъв случай не съм длъжен да ви пускам вътре.

— Не сте, наистина. Но ще ви бъда благодарен, ако го направите.

— Никакви въпроси повече! — извика жената. — Не ви ли се струва, че достатъчно сме изстрадали?

— Вървете си — каза тихо Майер. — Не желаем повече да говорим за Фред. Нашият син е мъртъв. Оставете ни на мира.

Бен кимна.

— Разбирам. Съжалявам, че ви обезпокоих. — Той се обърна да си ходи. Дъждът шибаше безмилостно; Бен усети по скалпа си ледени струйки вода.

Билетите. Двата билета за опера. Единият е бил за Фред. За кого ли обаче е бил другият? За Оливър? Не, не звучеше логично. Защо е трябвало Оливър да му дава и двата билета? Могъл е да му даде само единия, а другия да задържи у себе си. Пък и да ходи на опера с мъж не беше в стила на Оливър. Той никъде не се появяваше без момиче, обикновено някоя красавица. Може би и за Фред би било необичайно да излезе с мъж. За кого е бил вторият билет?

Бен се спря на най-ниското стъпало. Обърна се към входната врата. Майер я бе притворил и го наблюдаваше предпазливо през процепа.

— Само един въпрос, ако обичате — каза Бен. — Един въпрос, и ви оставям на мира. Може ли?

Майер открехна вратата с още два пръста.

— Какво искате?

— Фред е имал приятелка, нали?

— Е, и какво? — попита в отговор Майер. — И тя ли е в беда?

Без се замисли за миг, после каза:

— Не е изключено, освен ако не й помогна.

Беше последният му шанс. Ако сега Майер му захлопнеше вратата, нямаше повече към кого да се обърне. И това го тревожеше.

Майер го гледаше втренчено. Известно време и двамата мълчаха. Бен чакаше. По врата му се стичаше леден дъжд.

— Напоследък не сме се чували — каза накрая Майер.

— А къде мога да я открия?