Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— Ама какво правим ние? — попита тихо тя.

— Не съм сигурен — отвърна той, после вдигна ръка и я погали по лицето.

Главите им бавно се приближиха една към друга, устните им се докоснаха. Отначало целувките им бяха несигурни и припрени, после той обгърна с ръка рамото й и я притегли към себе си. Двамата останаха дълго време прегърнати. Тя прокара пръсти през косата му и притисна устни към неговите. За миг всичко останало престана да съществува, сякаш никога не се бяха разделяли.

Изведнъж Лай се отскубна от прегръдките му и бързешком се изправи на крака. Бен стана след нея. Отупаха снега от дрехите си.

— Това не бива да се случва, Бен — каза тя. — Не бива да се връщаме назад, и ти го знаеш.

Няколко мига постояха неловко един до друг, без да продумат. Бен се гневеше на себе си. Старата двуцевка се въргаляше наблизо в снега; той се пресегна, вдигна я и я избърса. После докосна Лай по ръката.

— Хайде, време е да се прибираме.

Споменът за тази открадната целувка не ги остави на мира през целия ден. И двамата бяха напрегнати, не знаеха какво да си кажат. Бяха преминали една невидима граница и бяха затънали в несигурната почва от другата й страна. Не можеха нито да се върнат назад, нито да продължат напред. И за всичко Бен винеше себе си. Постъпил бе непрофесионално. Недисциплинирано. Глупаво.

За да не мисли за това, той прекара голяма част от деня навън с Клара и Макс. Едрият пес беше много умен и Бен го научи да седи мирно, докато Клара се криеше някъде наблизо. Ако беше само с няколко години по-млад, от Макс щеше да излезе превъзходно военно куче. Научи значението на командата „Чакай!“ от три опита. Сядаше на хълбоци и чакаше, застанал нащрек, треперещ от нетърпение, без да изпуска нито една подробност от окръжаващата го среда. Бен изчакваше по минута, две, три — всеки път все по-дълго, за да тренира концентрацията на кучето. След това тихо му казваше: „Търси Клара!“, Макс хукваше през снега и безпогрешно я откриваше, където и да се бе скрила. Тази игра му харесваше поне колкото на Бен и на момиченцето и тримата се забавляваха от сърце.

Свечери се. Бен закопчаваше ремъците на чантата си, когато усети зад себе си нечие присъствие. Извърна се рязко. Беше Лай. Усмихваше се, но в очите й блестяха сълзи.

— Пази се — каза тя. После обви ръце около шията му и го притегли към себе си. Притисна бузата си към неговата и затвори очи.

Бен посегна да я погали по косата, но вместо това я потупа по рамото.

— Е, ще се видим скоро — каза той.

— Гледай да е по-скоро — отвърна тя.