Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Никога не се връщай назад, Лай.

Клара първа видя Лай, която слизаше по стълбите, и й се усмихна свенливо.

— Май и татко вече се събуди — каза тя, като наклони глава на една страна и се заслуша в приближаващите се стъпки на горния етаж. — Лай, я ти по-добре слез долу!

— Защо?

— Защото, ако татко се е събудил, значи и Макс е буден. А затича ли се по стълбата, няма да може да се спре и ще те бутне. Всеки път е така. — Очите й се изпълниха с възторг, когато едрото куче се понесе надолу като огромно черно гюле. — Ето го!

Лай светкавично се дръпна встрани, за да не бъде съборена. Клара скочи от стола си и двамата с кучето изтичаха навън.

— Идвай, Макси! Сега ще помоля сестра Агнес да ти направи закуска.

Вратата се затръшна зад тях. В малката къщичка настана тишина.

— Симпатично дете — каза Лай.

— Страхотна е!

— И те харесва.

— Аз нея също.

— Никога ли не си искал деца, Бен?

— Не и при живота, който водя.

Той й направи кафе. Напрежението помежду тях от предната вечер бе изчезнало, Лай изглеждаше спокойна и се усмихваше. Двамата седнаха и отпиха от чашите си с горещо кафе. Тежките стъпки на Кински отекнаха от горния етаж.

— Вие двамата днес ли потегляте? — попита Лай.

Бен кимна.

— По-късно, може би надвечер.

— Ще се чувствам особено, докато те няма.

— Така е по-добре.

Лай отпи от кафето си.

— Какво смяташ да правиш?

— Най-напред смятам да се отбия при семейство Майер.

— Мислиш ли, че ще разговарят с теб?

— Поне ще опитам. Ей, я виж какво имало тук — възкликна внезапно той, загледан в нещо над вратата. — Не я бях забелязал преди.

На дървена стойка над ниската сводеста врата беше поставена двуцевна ловна пушка. Бен стана, пресегна се и я свали.

— Не е никак лоша — каза той.

— Изглежда ми старичка.

— Може би има стотина години. Но е в добро състояние.

Погледът му пробяга по изящните линии, резбованите орнаменти по приклада и гравираните чукчета. Съвременните оръжия са неугледни и функционални, помисли си той. Вършат работата, за която са предназначени, но им липсва стил и елегантност. Докато тази пушка беше изработена с артистичен вкус и любов. От ръчно изваяно дърво и гравирана стомана, а не от корава индустриална гума и полимери.

— Дали още може да стреля? — попита Лай.

— Тези неща са вечни — отвърна той. — Старият пазач, който е живял тук, сигурно е гръмвал от време на време по някой заек с нея.

Той изпробва механизма. Чукчетата се повдигнаха мазно нагоре и назад с тройно прищракване, каквото издава стар стенен часовник при навиване на пружината, после застанаха неподвижно на място. Двата спусъка бяха поставени в една линия, един зад друг. Той ги опита. Движеха се също така мазно както чукчетата, с много лек натиск, не повече от 800 грама. Механизмът беше добре смазан, гладките цеви бяха почистени и в идеално състояние, без подбити места и драскотини. Бен превъртя пушката в ръцете си.