Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Детето беше облечено с ватиран анорак и панталон от дебел вълнен плат.

— Татко обича да си поспива при всяка възможност — каза безгрижно тя, докато закачаше анорака си върху облегалката на един стол. После седна на стола и залюля по детски крачета.

— И ти реши да дойдеш и да го събудиш още преди изгрев?

Тя се изкиска.

— Искам да му покажа как сестра Агнес храни прасенцата. Толкова са сладички!

— Може да ги види и по-късно, става ли? Баща ти има нужда от сън.

— А разрешаваш ли да постоя при теб?

— Разбира се. Искаш ли закуска?

— Майка Хилдегард е оставила яйца в килера — каза детето, като посочи с пръст. — Тук имат толкова много кокошки, че се събират купища яйца.

— Значи ще ядем яйца.

— Аз ги обичам варени, леко рохки, за да си топя черен хляб в жълтъка. Така ми ги направи. Моля те!

— Откъде знаеш английски толкова добре? — попита Бен, докато наливаше вода в една тенджерка.

— Ходя на училище в колежа „Санта Мария“.

— Това какво е, нещо като езиково училище ли?

Тя кимна.

— Повечето от занятията ни са на английски. Татко казва, че в днешно време той е най-важният език.

— Докато станеш на двайсет години, децата в училище вече ще учат китайски.

Тя облегна лакти на масата и вдигна личице към него.

— Защо пък китайски?

— Защото светът се променя непрекъснато — отвърна той. — Но това са разговори за възрастни, не се опитвай отсега да разбереш всичко.

— Твоята приятелка Лай на китайски ли пее? Знам, че има китайска опера, даваха по телевизията…

Бен се засмя.

— Мисля, че онова там е друго…

— И нея съм я виждала по телевизията. Пее на италиански, на френски и немски.

— Лай е много интелигентна.

— Миналата година татко ми подари нейния коледен албум — обяви Клара. — Казва се „Коледа с Лай Лю… Ле…“ — Тя се усмихна. — Не мога да го кажа правилно.

— Луелин. Уелско име. В Уелс говорят доста странно.

— Уелс не беше ли част от Англия?

— Само не казвай това пред Лай! — усмихна се Бен.

— Тя гадже ли ти е? — Клара се изкиска и на бузите й се появиха трапчинки.

Той се обърна и я изгледа.

— Много въпроси задаваш…

— Така се научават нещата.

— Много си малка още да питаш за такива работи.

— Тя просто трябва да ти е гадже! — каза сериозно Клара, докато превърташе в ръцете си една дървена лъжица. — Мисля, че го иска.

— А, тъй ли? И откъде знаеш?

— Снощи на вечерята видях как те гледа. Ей така!

Бен се засмя.

— Гледала ме е ей така значи. Че аз как не съм забелязал?

— А когато те заговори, прави така с косата си. — Клара се облегна назад, вдигна брадичка и отметна с пръсти назад кичура над ухото си. — Това е сигурен знак, че жената харесва мъжа.