Гробовни тайни [bg]

Осъзнах, че стискам волана с все сили. Така е, наистина не може. Но миналото бе отдавна погребано. Наложих се да отпусна ръце.

— Значи е бил пиян?

— Пиян ли? Та той не е изтрезнявал от години. Не ме разбирай погрешно, няма нищо лошо в това да пийнеш една-две бири, аз самият го правя — заяви той и потупа шкембето си. — Но някои хора носят на пиене, а други не. Конърс е от тези, които не носят. Нещата при него не вървяха още когато го понижиха, а след това вече съвсем пропадна.

Сетих се, че когато се обадих на Тери, за да му кажа за Монк, ми се стори пиян. Явно си е било точно така.

— Какво ще стане с него сега?

— Ако има късмет, просто ще го изритат от полицията, но може и да повдигнат обвинение срещу него. Намеса в полицейско разследване, затрудняване работата на полицията… — Роупър поклати глава, съжалението в гласа му беше съвсем неискрено. — Съсипа си кариерата. Вярвай ми, ако аз имах неговите възможности, никога не бих ги изпуснал.

При тези думи той ме погледна косо.

— Ти как така не си чул нищо? Мислех си, че двамата сте приятели.

— Загубихме връзка.

— На твое място не бих я възобновил сега.

Чух го, че отново започна да смуче зъбите си. Осъзна какво прави, смути се и спря.

— Кажи ми повече за нападението над госпожица Келър.

Разказах му всичко. Роупър ме слушаше, скръстил ръце на шкембето си. Започнах да променям мнението си за този човек. Тери винаги се бе отнасял с пренебрежение към него, третираше го като палето на Симс. Роупър можеше да бъде всякакъв, но не и глупак.

— Значи според местните хора целта на нападението е била кражба? — попита той.

— Така казват.

— Може би са прави. Сама жена в този пущинак. Направо си търси белята. Казваш, че в момента се занимава с грънчарство. — Той се подсмихна и поклати глава. — Виж ти…

След това нямахме много какво да си кажем, но тъй или иначе бяхме съвсем близо до Черната скала. Когато пристигнахме, заварихме няколко коли и един микробус с полицейско куче, паркирани съвсем близо до мястото, където вчера бях оставил колата. До тях стояха униформени полицаи, вдигнали яките си, за да се предпазят от дъжда. Никой не изглеждаше особено доволен, някои пушеха съсредоточено, като дърпаха така, сякаш животът им зависеше от това.

Всички бързо хвърлиха цигарите си и ги стъпкаха, когато Симс излезе от колата, нахлузил дебело палто. Един от цивилните полицаи се приближи до него и му каза нещо.

— Това е Нейсмит, той води разследването — измърмори Роупър, докато вървяхме към тях.

Нейсмит беше около четиридесетгодишен, изпит и кокалест. Хвърли бегъл поглед към мен, но Симс не си направи труда да ни запознае. Не бях достатъчно близо, за да чуя какво казва. Нейсмит кимна рязко и се отдалечи. Атмосферата беше съвсем делова, всички бяха готови да атакуват тресавището. Кучешки лай разцепи въздуха, когато водачът изкара немската овчарка от микробуса и й сложи повод.