Честотата на Шуман [bg]

Уилсън мислено се усмихна. Подходът на Бартън беше доста по-приятен от пиянските дрънканици на професор Оутър. Все пак, просто за всеки случай, попита:

-      Трезвен сте, нали?

Бартън сви устни.

-      Май не разбирате сериозността на това, което ви казвам.

-      Да оставим глупавите шеги - каза Уилсън. - Съгласен съм, че трябва да сме честни един с друг. Просто ми кажете истината - за какво наистина става дума?

Бартън потърка брадичката си по онзи начин, по който го правеше всеки път, когато се канеше да каже нещо важно.

-      Възнамерявам да ви изпратя седемдесет и пет години назад в миналото.

Уилсън усети как неволно потръпва, но успя да скрие вълнението си, облегна се назад върху тоалетната чиния и сплете пръсти зад тила си.

-      Да предположим за момент, че можете да ме пратите назад във времето - нещо, в което сериозно се съмнявам. И как точно предлагате да си получа парите... щом дори вие още няма да сте се родили по онова време?

-      Накрая ще ви върнем в настоящето - също толкова спокойно отвърна Бартън. - Ще си получите парите от мен. Половината сега, другата половина после. - Замълча за момент. - Не очаквам да се съгласите незабавно. Концептуално това е много трудно за разбиране. Много добре го осъзнавам. Аз самият имам проблем с разбирането.

Уилсън се почеса по бузата.

-      И защо седемдесет и пет години назад в миналото? Сигурно имате основателна причина.

-      Имам. При това много основателна. - Бартън дълго мълча, преди да продължи. - Целта на всичко това е да изпълните една секретна мисия.

Уилсън отново се ухили широко.

-      О, секретна мисия значи! Защо не казахте от самото начало? Нека позная. Искате да ме пратите назад във времето, за да убия някого. Също като във филмите. Нечия прапрабаба или нещо подобно. Да... да унищожа кръвната им линия.

Бартън изобщо не изглеждаше развеселен.

-      Нищо подобно, Уилсън. Съветвам ви просто да ме изслушате и да запазите остроумията за себе си.

Последва дълго мълчание, през което двамата се гледаха, без дори да мигнат. Накрая Бартън заговори отново:

-      Меркуриевият екип не знае нищо за мисията. Те си мислят, че се опитвам да докажа теорията на пътуването във времето. - Замълча за момент. - Зная, че всичко това е много необичайно.

-      Всъщност подобни неща ми се случват всеки ден.

Бартън отново се потърка по брадичката, без да обръща внимание на коментара му.

-      Всичко е свързано с двайсет и осма книга от Стария завет. Книгата на Исая.

-      Останах с впечатление, че плановете за пътуването във времето се намират в Книга Естир. Двайсетата.

-      Уилсън, никой няма да тръгне да строи времеви портал, ако няма наистина много основателни причини да го използва. Разбирате го, нали?

-      И... каква е основателната причина?

-      Има мисия, която трябва да бъде изпълнена. Мисия, описана в Книгата на Исая. Това е причината всичко това да се случва. Това е причината моят свят, а сега и вашият, да е обърнат с главата надолу.