Дългият път към дома [bg]

Но стените бяха най-интригуващи за Гамаш. Обикаляше край тях. От време на време се навеждаше по-близо, за да види оригиналния Кригхоф. Лемьо. Ганьон. Между двата прозореца висеше мъничка маслена картина, нарисувана върху дърво.

— Прекрасна е, нали?

Шартран се бе приближил към Гамаш. Бившият детектив бе усетил присъствието му, но не откъсваше очи от творбата, на която бяха изобразени гора и остри скали, вдадени навътре в езеро. И самотно дърво, вкопчило се в каменистия откос, чиито клони бяха обрулени и изкривени от безмилостен вятър.

Картината поразяваше със своята красота и неумолимост.

— Това Томсън ли е? — попита Гамаш.

— Да.

— Алгонкинският парк?

Суровият пейзаж не можеше да се сбърка.

— Oui.

— Mon dieu — издиша Гамаш и осъзна, че дъхът му докосва същата картина, пред която бе дишал и нейният създател.

Двамата мъже се взираха в малкия правоъгълник.

— Кога е нарисувана? — попита Гамаш.

— През 1917. Годината, в която е починал — отвърна Шартран.

— Загинал е във войната? — попита Жан Ги, който се бе присъединил към тях.

— Не — отговори собственикът на галерията. — Злополука.

Гамаш изправи рамене и изгледа Шартран.

— Вярвате ли, че е било злополука?

— Иска ми се да вярвам. Би било ужасно да не е било.

Жан Ги премести погледа си от Шартран към Гамаш.

— Някаква мистерия?

— В известен смисъл — рече Гамаш и се върна на дивана, сякаш не искаше картината да подслушва разговора им.

— И каква е тя?

— Том Томсън е рисувал предимно пейзажи — заразказва Шартран. — Любимото му място бил Алгонкинският парк в Онтарио. Обичал да се усамотява. Отивал да лагерува и да кара кану съвсем сам, а после се връщал с великолепни пейзажи.

Мъжът посочи малката картина, закачена на стената.

— Бил ли е известен? — попита Бовоар.

— Не — отвърна Шартран. — Не и приживе. Почти никой не го е познавал. Знаели са го други художници, но не и широката общественост. Още не.

— Смъртта му е привлякла вниманието към неговата личност — добави Гамаш.

— Късметлия е бил човекът, у когото са останали картините му — отбеляза Бовоар.

— Късметлия е бил собственикът на галерията, където ги е излагал — съгласи се Шартран.

— Е, и каква е била мистерията? От какво е починал?

— Според официалната версия се е удавил — рече Гамаш. — Но е имало неизяснени обстоятелства. И до днес се носят слухове, че или е бил убит, или се е самоубил.

— Защо би се самоубил? — попита Жан Ги.

Вече седяха: Гамаш и Бовоар — на единия диван, а Шартран — на стола срещу празната камина.

— Има предположения, че Томсън е изпаднал в депресия, защото не е получавал признание за творчеството си — каза Шартран.

— А каква е хипотезата за убийството?

— Навярно го е извършил друг художник, който му е завиждал заради таланта — отвърна Шартран.

— Или някой, който е притежавал много негови картини — предположи Гамаш и погледна домакина право в очите.