Дългият път към дома [bg]

— Ето. — Пръстът на Клара порази картата като мълния. — Тук я е нарисувал Питър.

Погледнаха картата, после картината с устните, после пак картата.

— В някоя от галериите ли ти го казаха? — попита Гамаш.

Арман вдигна очи от картата и забеляза, че някакъв мъж в другия край на терасата ги наблюдава. Човекът побърза да отклони поглед в мига, когато очите на Гамаш срещнаха неговите.

Бившият главен инспектор бе свикнал хората да реагира така, след като почти всеки някога го бе гледал по новините.

Въпреки това Гамаш остана с впечатлението, че мъжът не гледа точно към него, а по-скоро към Клара.

— Не, повечето галерии бяха затворени — казваше художничката в този момент. — Двете с Мирна тъкмо бяхме тръгнали насам, но тогава изведнъж ми хрумна да попитаме някого другиго.

— Кого? — поинтересува се Бовоар.

Гамаш слушаше, но с периферното си зрение не изпускаше мъжа от поглед. Непознатият отново гледаше към тях.

— Онези двамата старци, които играеха на табла — отговори Мирна. — Изглеждаше, че са тук от цяла вечност…

— И наистина се оказа така — продължи разказа Клара. — Семействата им живеят в града поколения наред. Откакто се помнят. Дори са познавали лично Кларънс Ганьон. Като деца са цепели дърва за него. — Художничката млъкна за момент. — Представяте ли си какво е да се познаваш с Ганьон? Рисувал със села и пейзажи, но така, както никой друг не го е правил по онова време. Сякаш е смъквал кожата на земята и е изобразявал мускулите, жилите и вените на мястото, което е рисувал. Звучи гротескно, като го описвам така, но разбирате какво имам предвид.

— Разбирам ви.

Но никой от спътниците й не бе изрекъл тези думи. Беше мъжът от другия край на терасата.

Докато Клара говореше, Гамаш бе забелязал как непознатият се изправя, оставя пари на масата си и тръгва към тях.

Видял бе също, че Жан Ги е проследил случващото се. И наблюдава. Нащрек. Готов.

— Excusez-moi, — Мъжът вече стоеше до тяхната маса. — Извинете ме за безпокойството.

Облечен бе непретенциозно, но Гамаш обърна внимание на качествената кройка на ризата и панталоните му. Предположи, че е на около петдесет години, може би малко по-млад.

Непознатият вежливо погледна всеки един от присъстващите. Задържа очи малко по-дълго върху Гамаш и сякаш в погледа му проблясна интерес. Но не след дълго се съсредоточи върху Клара.

— Чух ви да говорите за Кларънс Ганьон и реших да ви се представя. Аз също съм почитател на неговото творчество. Може ли да седна при вас?

Мъжът бе малко по-нисък от Гамаш, със стройна фигура.