Измамна светлина [bg]

После протегна ръка, положи го върху дланта на Гамаш и сгъна пръстите му в юмрук.

— Не, сър — запротестира детективът. — Наистина не мога да го взема.

— Но трябва, Арман. Аз го давам на теб, а някой ден ти може да го дадеш на другиго. На човек, който има нужда от него. Моля те.

И преди Гамаш да отвърне, Боб отново се обърна към дългата маса.

— Ще ти трябва и това. — Вдигна дебела синя книга.

— Вече я имам. — Инспекторът отвори раницата си и му показа своето копие.

Боб вдигна вежди.

— Не е лошо да имаш и една от тези. — Подаде на Гамаш брошура със заглавие "Живот в трезвеност".

Гамаш извади книжката с графика на сбирките, открита в дома на Лилиан, и получи от новия си приятел реакцията, която вече изобщо не го изненадваше. Усмивка.

— Все още ли твърдиш, че не си алкохолик? Малко са трезвениците, които разнасят със себе си "Голяма книга на анонимните алкохолици", жетон на начинаещия и график на сбирките. — Боб плъзна поглед по списъка. — Виждам, че вече си отметнал доста. В това число и няколко женски сбирки. Не, честно, Арман…

— Списъкът не е мой.

— Ясно. Да не би да е на някой приятел? — попита Боб с безкрайно търпение.

Инспекторът почти се усмихна.

— Не точно. Младата жена, която ни представи, каза, че мъжете трябва да се лепят за мъже. Какво имаше предвид?

— Явно трябва да ти се обясни. — Възрастният мъж размаха графика със сбирките под носа на Гамаш. — Това не е място за свалки. Някои мъже флиртуват. Някои жени искат да си намерят приятел. Мислят си, че това ще ги спаси. Няма. Всъщност е точно обратното. Да се опазиш трезвен е достатъчно трудно и без такова разсейване. Затова мъжете говорят основно с мъже. А жените — с жени. Така можем да се съсредоточим върху важните неща.

Боб погледна детектива сурово. Проницателно.

— Тук сме дружелюбни, Арман, но напълно сериозни. Животът на всички ни е в опасност. Твоят живот е в опасност. Алкохолът ще ни убие, ако му позволим. Но нека ти кажа, щом дърто пиянде като мен може да изтрезнее, значи и ти ще успееш. Ако имаш нужда от помощ, насреща съм.

И Арман Гамаш му повярва. Този лепкав, раздърпан дребосък щеше да му спаси живота, ако можеше.

— Merci — изрече, при това съвсем искрено.

Някъде зад него чукче и дърво се сблъскаха с няколко енергични удара. Детективът се обърна и видя изискан възрастен мъж в компанията на възрастна жена, които седяха на дълга маса в предната част на залата.

— Сбирката започва — прошепна Боб.

Гамаш отново се обърна и забеляза, че Бовоар се опитва да привлече вниманието му и маха с ръка към празния стол до себе си. Явно се бе освободил от Джим, който вече седеше с различен събеседник в другия край на залата. Навярно беше отписал младия инспектор като безнадежден случай, помисли си началникът с усмивка и си запробива път между хората към свободния стол.

Боб, все така лепнат за Гамаш, се настани от другата му страна.

— Който високо лети, от високо пада — прошепна главният инспектор в ухото на Бовоар. — Снощи беше арт критик за "Монд", а днес — обикновено пиянде.